Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 106

Всички затаиха дъх.

Асен бавно отвори очи, вече прибулени от сянката на смъртта. Пошъпна нещо нечуто, посочи с десницата си някъде в далечината. Ръката му падна.

Върху безкръвното му лице бавно се изписа тайнственият покой на небитието.

Асен I бе мъртъв.

Горе на кулата два пъти изсвири рог.

Глава XXIX

През тази нощ хората на Иванко заеха крепостта и пратиха бърз находник до император Алексей с молба за помощ и подкрепа. Но те не знаеха, че в същото време един строен конник с дълги кестеняви къдри и синьо-зелени очи, придружен от десетина снажни мизийци, наближаваше родните си планини.

Не! С Асена не се свършваха Асеновци…

Орловото гнездо, построено за защита на враговете, недостъпно, непревземаемо, сега трябваше да служи на изменници, за да пазят жалкия си живот от заканите на разгневения народ.

От ден на ден тълпи въоръжени отроци се присъединяваха към войските на Петра, който се бе притекъл от Преслав с цялата си войска, за да защити престолнината от дръзките убийци на брата си. Привържениците на Иванко бяха вече успели да вземат най-важните укрепени точки на крепостта и да сменят верните стражи със свои. На търновци беше забранено, под смъртна заплаха, да напущат домовете си от залез-слънце до пладне. Тежковъоръжени дружини обикаляха неспирно всички улици и площади, като забраняваха на повече от трима души да се събират на едно място. Царица Елена и децата й бяха изпратени в манастир. Най-преданите войводи и боляри бяха избити.

Верните на Асена властели непрестанно пристигаха с опълченията си в помощ на царския брат. От всички страни, от Карвунската хора, от Боруйската, от Краището „Сто могили“, от Маторските и Емонски гори, та чак от Средец и от Понта се стичаха боляри и войводи с людете си, за да ускорят падането на бунтовниците.

Но Калопетър бе решил да изчака размирниците сами да се предадат. Гладът и липсата на оръжие щяха да ги сломят. Не биваше да се превзема със сила и пристъп яката твърдина, да се разрушават стени и бойници, съградени, за да бранят българската столица само от нападението на враговете. Не, не трябваше заради безумната гордост на Иванко, който бе дръзнал да увенчае предателското си чело с българския царски венец, да се разваля съграденото с толкова труд, с толкова обич.

Времето само работеше в полза на Асеновите привърженици. Това добре чувствуваха и людете на Иванко, на новия цар Иван, както се бе нарекъл безстидният узурпатор. В кратките схватки с обсадителите те губеха хора и оръжия, а нападателите от ден на ден се засилваха, оръжието им непрестанно се увеличаваше, храната им бе обилна, без мяра.

В Търновград чувалите с брашно бяха прочетени. Стражите възпираха със сила негодуванието на народа. Ала когато брашното се свършеше? Тогава и скъпо платените наемници щяха да хвърлят оръжие и да се присъединят към Петра.