Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 86

Исак и страторът Адриан погледнаха нагоре и лицето им се изкриви от злоба.

Това беше Иваница. Омразното момче. Адриан дигна лъка и една стрела избръмча до ухото на княза.

Иваница позна стратора и се изсмя:

— И ти ще ми паднеш в ръцете!

Останалите живи военачалници се струпаха около василевса, закриха го с щитовете си и като се бранеха с мечове и алебарди, почнаха да се отдръпват полека назад. Тъпчеха и убиваха собствените си хора. Иваница дръзко ги преследваше, размахвайки двуостър меч. Но куповете от мъртви, ранени и бягащи ромеи все повече и повече препречваха пътя му. Ядосан от това, че василевсът ще му се изплъзне от ръцете, Иваница се забрави и като безумен се спусна след него. Стрелците му с мъка успяваха да го догонят. Тогава стратор Адриан се върна внезапно назад и със светкавично движение опъна лъка си. Докато българите успеят да закрият с щитове тялото на княза, стрелата се заби в гърдите му. Иваница се помъчи да я изтръгне, но острието й се счупи и върхът й остана вътре. С грозен вик той скочи като диво животно, настигна стратора и го прободе с меча си.

След това се изправи, залюля се и рухна върху труповете на ромеите. Стрелците забравиха да гонят василевса и се струпаха над ранения княз. През това време царят и войводите му с многобройните си войски избиваха останалите ромеи в клисурата.

В този паметен ден на месец юлий 1190 лято българите унищожиха почти цялата императорска войска в клисурите на Верея.

След това се разнесе страшна вест, че княз Иваница е убит. За миг сякаш цялата радост избледня пред жестоката загуба. Но когато Асен прегърна неподвижното тяло на брата си и подпомогнат от Петър, Иванко и Белота го пренесе в пленената императорска шатра, князът бавно отвори очи и лека усмивка сгърчи побелелите му устни:

— Хванахте ли Исака?

Радостни викове огласиха шатрата и веднага отекнаха сред войската: Иваница беше жив!

Изкусен целебник извади остатъка от стрелата, почисти и превърза раната. След четири дни Иваница вече можеше да се качи на коня си. Когато си поделяха богатата плячка, на Иваница се падна загубеният златен шлем на Исака.

— Предпочитах вместо шлема да получа това, което той е закривал — каза Иваница и въздъхна — но нищо, по-добре е да не умира, за да преживее повечко такива поражения.

И наистина след победата при Верея българската войска се отправи към Варна, която бе взета с пристъп, после завладя Анхиало, разруши по-голямата част от Средец и стигна до Ниш.

Беше светъл и топъл септемврийски ден, когато наближиха друма, който се виеше край Етъра.

Начело яздеше царят с братята си и войводите. После следваха несметно число коли, пълни със скъпоценна плячка, безкрайна върволица пленници, царското опълчение, болярските стотни, гъстата тъмна паплач на куманските конници. Мнозина се бяха облекли със скъпи ромейски ризници и шлемове. Всеки носеше на гърба си торба, пълна с плячка: пари, оръжия, военни дрехи. Най-накрая следваха огромните стада от коне, биволи и овце, отвлечени от Тракия.