Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 42

— Хубав е Визанс, страторе, но това е хубост на смърт и пагуба. По̀ обичам нашите дървени бордеи пред мрамора на вашите къщи. Защото по-важно е духът на племето да бъде як, а не камъкът на дворците. Аз обичам жилавия, несломим дух на моето племе, защото може хиляда, може хиляди години да минат, може империи да се дигат и събарят, камък върху камък няма да остане от този чуден град, а моето племе ще живее и ще крепне.

Злоба блесна в очите на Адриана.

— Не говори така, варварино… Дръзки са думите ти…

— Ти ме наричаш варварин — изсмя се Иваница — а вие какво сте? Говорите гръцки, а в жилите ви не тече нито капка от елинското племе. Наричате се ромеи, но носите само името на великата Римска империя… Какво…

Внезапно Теофил се хвърли между тях. Адриан бе дигнал ръка, за да удари княза. А ако успееше да стори това, господ знае какво би извършил буйният юноша.

— Засрами се, Адриане. Наближаваш вече тридесет години. А князът е още почти дете. Пленник е.

Страторът се опомни, преглътна яда си и тръгна смутен, с наведена глава.

— Аз бих се радвал, ако думите на Йоаница не бяха верни — продължи Теофил — но, уви, в тях има само горчиви истини. Не виждаш ли как от ден на ден Визанс отива към погибел?

Скръбни мисли го обзеха и той тежко въздъхна. Отдавна над славната империя тежеше зла и безнадеждна съдба. Една по една се бунтуваха и откъсваха богатите й провинции. И той знаеше, че нищо няма да спаси Визанс, тъй както нищо не бе спасило Рим. Едно неестествено положение не може вечно да трае. Не може една богата метрополия вечно да изсмуква благодатните сокове на цъфтящи подвластни страни.

От запад ще дойдат разрушителите на Визанс — пише на пророческата колона, а изваянието сочеше с ръка мястото, където залязва слънцето. И наистина нещо тъмно и опасно се готвеше в Далечния запад, безбройни войски, натоварени на многочислени кораби, се канеха да минат през „Столицата на света“ на път за Божигроб. Какво добро можеше да се очаква от алчните за пари и власт рицари?

Пред входа на Топи Адриан каза:

— Нека забравим случката, княже. Нали оставаме пак добри приятели? — и протегна десница.

Иваница протегна своята без омраза.

С шум и оживени ръкомахания огромната навалица изпълваше четиридесетте редици скамейки, крито обикаляха Хиподрома.

Преди да се изкачат към мястото си, Теофил поиска да покаже на Иваница всички забележителности, които се намираха в него. Безценни произведения на изкуството, събрани от Египет, Елада и Рим, красяха мраморните пиедестали, които се издигаха по средата на ширната арена. Там беше римската вълчица с Ромул, увиснал на съсците й, чудовището Сцила и египетският сфинкс, чудни невиждани животни от бронз: слон, крокодил, хипопотам, един жилав мъж се бореше в жестока битка с някакъв грамаден лъв, изваянието на победите разперваше чистите си криле от бял мрамор, Херкулес изтягаше спокойно едрите си мишци. Особено дълго останаха пред изваянието на орела и змията. Тъй майсторски бе отбелязал ваятелят в камъка гърчещата се болка на отвлечената змия и гордостта на птицата. Върху широко разтворените криле на орела изкусен механик бе изписал черти, които е изгрев до залез-слънце показваха часовете на деня.