Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 141

Александър понечи да тръгне. Но Йоан го спря. Черните му очи горяха в сдържан, пламенен копнеж.

— Ех, че молец си и ти! Чакай! — рече. Но кой може да има такъв хубав глас? Не е ли тази къщата, гдето живее Агнеса бургундката?

— Да — каза Добромир — но откакто бургундката овдовя, при нея живее семейството на ватах Андрея. Жена му е сестра на покойния. Те се преселиха от Дръстър. Ватахът има много хубава дъщеря…

В този миг гласът спря да пее и се чу някакъв бистър, волен смях. Едно предивно лице се показа сред саксиите с цветята. Девойката хвърли бърз, усмихнат поглед към тримата непознати и изведнъж по лицето й трепна уплаха.

— Добър ден, Ано — каза весело Добромир. — Прощавай… Бяхме се заслушали в песента ти?…

Девойката не можеше да откъсне взор от Йоана. Сякаш не вярваше на очите си, че хубавият княз стои пред портите на дома й. Той се усмихна.

— Защо не продължиш песента? Много ни хареса гласът ти…

Девойката се смути и бързо се скри вкъщи. Няколко души се подадоха от края на уличката. Александър дръпна брата си и тримата момци се отдалечиха.

През нощта всички търновски черкви блестяха в хилядите трепети на вощениците. Там се молеха тия, които не бяха успели да се вредят около свети Димитър. Гъсти, тъмни навалици се трупаха около черквата на Чудотвореца и чакаха да видят тържественото шествие. Най-после светлите пламъци на борините очертаха пътя на шествието, което с мъка си пробиваше път между две крила развълнуван народ. Начело вървеше архиепископ Василий с целия си клир: всичка епископи, протопопове, екзархи, игумени и монаси, отстрани, на които пристъпяха певци и факленосци. После следваха великите и мали боляри със семействата си, видни държавни люде, богати търговци, множество чужденци, дошли от набожност или любопитство. Към края на шествието вървеше ватах Андрея с жена си, дъщеря си и бургундката. Ана пристъпваше чинно, с вощеница в ръка и наведена глава. Черквата на свети Димитър едва побра клира и боголюбивите велможи. Останалите се наредиха пред тълпата, която се притискаше навън, около черквата, по тесния площад, чак до реката и подножието на стените на Трапезица. Изведнъж долетя конник и тълпата се разлюля от горещо любопитство. Откъм моста се зададоха пламтящи борини. Царското семейство идеше пеш за нощната служба.

Една девойка държи благочестиво вощеницата си, но ръката й трепери. Малкото златно пламъче се люлее неспокойно в мрака. С мъка тя се промъква напред и застава на предната редица. Майка й я дърпа за рубата и шушне:

— Ано! Какво правиш? Ще ти подпалят кърпата… Боже господи, с това момиче… все всичко да види…

Минава царят с Целгуба и Елена. Стъпките им са бавни и тържествени. Челата им са сведени надолу. В ръцете си държат вощеници. Народът коленичи. Минава Мария с Йоан и Александър. Следват Калояновите сестри с мъжете си и синовете си: Борил, Слав и Стрез.

Ана едва забележимо вдига очи и с трескаво любопитство търси стройната осанка на княз Йоана. Но князът минава с благочестиво наведени клепки. Стъпките му са равни и спокойни. Червената му туника ярко аленее сред светлините на борините. Той отминава… Царствен, недостъпен…