Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 137

— Веднага да се извика княз Йоан — заповяда царят. — Той не е вече толкова малък и отсега нататък трябва да присъствува на всички синклити.

Юношата пристигна, хвърли се на врата на чичо си и му пошъпна:

— Това беше най-голямото желание на баща ми.

Най-сетне Иваница разгърна листа и почна да чете, като им го превеждаше така, както му го беше превел папският нунций.

Инокентий III пишеше, че до слуха му стигнала вестта, какво благородният мъж Йоанициус питае синовна любов и набожност към Римската църква и иска да влезе в нея. Той изказва готовност да изпрати в България и свой по-висш легат, ако Йоанициус покаже по-ясно своята преданост към Римската църква.

Всички наскачаха и почнаха да говорят едновременно, като се смееха и радостно ръкомахаха. Само лицето на царя беше спокойно и безстрастно. Той бързо пресмяташе и разсъждаваше. След първата бурна радост избликът от чувства отстъпваше място на трезвата мисъл.

— Аз смятам, че най-добре ще бъде още идната неделя да изпратим нунция обратно с отговор до папата, че приемаме условията му! — каза боляр Саца.

Калоян поклати глава и нищо не отговори.

— Трябва да се бърза, докато венгрите не развалят всичко — се обади презвитер Константин.

— За инат на ромеите! — извика деспот Слав.

— Трябва веднага да съчиним отговора — каза бавно и развълнувано Сеслав — този миг ще остане паметен за народа ни.

И всички впериха взор в царя.

— Няма защо да се бърза — каза полека той, нека най-напред добре обсъдим и преценим, а после да вземем решение. Преди всичко аз нямам много вяра в този ромеец от Бриндизи. Може всичко да е само някаква примка от страна на гърците. После условията на папата не са още най-добрите, които може да ни предложи. Освен това не трябва да показвам, че ние сме чакали единствено него. Търпение, братя мои, търпение и спокойствие. Най-важното е да се обмисля спокойно и за нищо да не се прибързва. Отгде да знаете каква цел гони папата с това писмо? Нека проникнем по-дълбоко в работата… Нека не се улавяме за първата въдица. Който веднага се съгласява, малко получава.

Недоволство насити въздуха. Но никой не посмя да възрази.

Само Сеслав се опита да му противоречи:

— Толкова време да чакаме и сега… Аз не те разбирам, царю… — каза той кротко.

— Ще разбереш, Сеславе, ще разбереш…

И Калоян странно се усмихна.

Тази вечер младият Йоан получи втория си урок по мъдро царуване.

Глава VI

Нунцият остана в Търново.

Не само за два дена, две недели или два месеца. Доминик от Бриндизи остана в Търново цели две години.

Като ги плашеше с папата, чието благоволение вече смяташе за осигурено, Калоян искаше да накара ромеите да преклонят глава и да признаят за законна властта му. Освен това искаше да чуе и техните условия. На каква цена биха го признали.

Но когато ромеите убиха вероломно Иванко, примамиха Сърбия на своя страна и подбудиха волинския княз Роман да нападне куманските му съюзници в Молдава, Калоян разбра, че не може вече да се задоволява с леки нападения и грабежи, с дразнене и бавно разоряване на Византия. Ромеите заслужаваха един добър урок, който завинаги да им отнеме желанието да му правят такива плитки измами.