Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 120

Белота побледня. Той не бе виждал никакъв ранен алемански рицар. Какво значеше всичко това?

Спусна се, залепи чело в прозореца. Дружина венгерски конници изкачваха баира. Божекът стоеше пред вратата и ги викаше с ръце. В него княз Белота позна един от търговците на реликви, които пътуваха в кораба. Как не бе могъл да го познае веднага? Или и той можеше тъй майсторски да променя външността си като него: ту монах, ту алемански рицар, ту божек… Кой знае откъде го следяха. Може би още от Търновград… Съгледвачите на крал Бела не се шегуваха.

Логотетът се спусна навън. Блъсна божека, докато другарите му вадеха стрели от колчаните, метна се на коня си, препусна по обратната посока от тая, от която идеха нападателите. Прескочи оградата, която заграждаше дома, спусна се предпазливо по стръмното нанадолнище, прехвърли се през един трап, пълен със застояла, зеленясала вода, препусна с чудна бързина към белеещия се друм.

В далечината бавно заглъхваха виковете на преследвачите.

Дните, неделите минаваха. Иванко напразно се мъчеше с военна храброст и вярност към ромеите да спечели сърцето на княгиня Анна. Ала хубавицата не можеше да се реши. Нито даваше окончателен отказ, нито се съгласяваше. Защото тя знаеше, че когато даде ръката си на хубавия Теодор Ласкарис, в същия тоя миг Иванко ще се отметне от ромеите. А те имаха премного нужда от храбростта и военните дарби на този голям бранник. Навсякъде, където го бяха изпратили на поход против враговете на Византия, той се бе отличил като първи между първите.

Дните, неделите минаваха. И на младия момък омръзна да чака благоволението на хубавицата. С явно усърдие той строеше яки твърдини по планинските висоти. Раздаваше обилно оръжие на жителите от неговата област. Печелеше сърцата им с щедри дарове. И Алексей се радваше на успехите му.

Ала той не знаеше против кого се строят тези крепости и против кого ще се отправи това оръжие. Дали против българите, или против ромеите.

В Търново се подготвяше нов заговор. Привържениците на Иванко чакаха уречения час, в който новият гръцки патриций щеше да се разбунтува срещу василевса.

Ненапразно княз Белота бе заминал с желанието да види неверните боляри увиснали на въжето.

Защото, когато преданият логотет се връщаше към родната земя с неприятна вест, отново враговете на България бяха успели да разкрият хитро скроеното тайно пътуване на българските пратеници до Рим — в Търново го очакваше още по-нерадостна вест.

Добрият цар Петър бе паднал, пронизан от невярна ръка.

Но с Асен и Петър не се свършваха Асеновци. Най-после бе дошъл редът на третия и последния от великите братя. На буйния, неудържим Иваница.

На Калояна — бъдещия Ромеоубиец.

Част втора

Глава I

С плахо чувство на смущение и боязън, примесено с малко насмешливо недоверие, боголюбивите велможи се тълпяха в престолната зала на търновския царски палат.

Бяха се събрали на върховен синклит всички най-знатни властели на държавата: княз Белота, архиепископ Василий, болярите Сеслав, Саца, Шишман, Николица, Деян, Богдан, Драгота, Илиица, презвитер Власий, презвитер Константин, куманските войводи Коча и Манастър, кастрофилакт Видул, царските сродници и много други видни клирици и миряни.