Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 116

— Дива маслина, облагородена с ромейска фиданка…

От време на време евнухът ритваше джуджетата отзад и те се търкулваха на килимите с престорено високи писъци. Тия нрави бяха приятни на кира Ефросина, която не можеше да търпи надутия и строг церемониал на своите предшественици. Докато по времето на Исак Ангел Влахерна гъмжеше от монаси, ясновидци и поети, сега, при брат му Алексей III, византийският двор бе препълнен с въжеиграчи, смешници, джуджета, пехливани, танцувайки и остроумни шегаджии. Бе се загубила мярката между делник и празник, между нощ и ден, между строг церемониал и разгулност.

Дори напоследък Ефросина бе намислила да направи нов Хиподром в самия палат на Влахерна, където щяха да се състезават само юноши от най-знатните семейства в присъствието на двора и приближените му. Това щеше да стане през време на сватбата на двете й овдовели дъщери.

За да стоят още тия млади жени под вдовишко було, причината бе само една: вечното несъгласие между Ефросина и Алексей кому да ги дадат. Алексей искаше да си вземе за зетьове знатни западни князе и крале, докато жена му предпочиташе местни ромейски велможи, но млади и приятни момци, които да бъдат избрани по волята и влечението на дъщерите им: Ирина и Анна.

В този ден щеше да се обяви тържествено годежът на бившия български велможа Иванко, новия патриций Алексей, с внучката на императора — Теодора.

Едно след друго влизаха в залата за пиршеството най-знатните константинополски семейства, следвани от глумите и закачките на главния евнух. Изведнъж всички впериха очи към вратата.

На прага се появи млад мъж, висок и снажен, с руси коси, слизащи до раменете. Челото му бе превързано с лента от сребриста коприна. На плещите му се диплеше наметка от ясносин аксамит, прикрепена със златна верижка. Чертите на лицето му бяха сурови и мъжествени. Светлите му очи пронизваха с дързък и корав поглед.

Това бе годеникът.

Алексей Иванко…

Българинът…

Жените проточиха шии, за да видят по-добре чужденеца, жителя на страната, която, само спомената шъпнешком, възбуждаше ужас и омраза.

— Как страшно гледа…

— Колко е силен… Може с тия ръце теле да удуши…

— Хубав е…

Различните мнения се кръстосваха в ниско, неясно шушукане.

Алексей Иванко седна между приятелите си, размени няколко думи, изсмя се високо със звучния си гърлен глас. Ала очите му непрестанно бяха устремени към вратата, където всеки миг щеше да се появи императорското семейство.

Най-сетне Анна се бе завърнала от пребиваването си на остров Родос и бе довела със себе си и Иванковата годеница, дъщеря си Теодора.

Новият патриций усещаше как сърцето му бие все по-тревожно. Най-сетне той щеше да види тая, която бе бленувал толкова безсънни нощи. Още в Търново, когато за пръв път баща й, севастократор Исак, бе отровил сърцето му с лъстивите си обещания. Тази, заради която бе станал убиец, заради която бе напуснал род и родина, срамувайки се сам от себе си.

Изведнъж всички гърбове се снишиха като лес, залюлян от внезапен вятър. Четирима тръбачи влязоха и засвириха високо и тържествено. Още от времето на император Мануил Комнин във византийския двор се бяха въвели западни обичаи. Императорските роднини се отправиха в гъста дружина да посрещнат владетелите. Към тях се присъедини и новият императорски сродник Алексей Иванко.