Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 113

Петър прости на всички. Никого не затвори, никого не ослепи или уби, нито му иззе имотите. Той пожела с любов и кротост да смири честолюбците, с блага обноска да изличи мрачното минало.

И пред гроба на брата си Асена даде клетва: да внесе повече примиримост в управлението, да изличи враждите, които прояждаха основите на престола и държавата, да обедини всички в един общ блян, по-висок от личните честолюбия и чувства.

Предаността към родината.

И народът му отвърна с обич и името му остана завинаги: Калопетър.

Хубавият, добрият Петър.

Но зловещото пророчество на куманската врачка трябваше да се изпълни.

Глава XXX

За Асена казваха, че бил сприхав, буен, властолюбив. Сега пък за Петър казваха, че бил премного добър, мек, отстъпчив. Само строгият взор на княз Иваница можеше да затвори бъбривите уста, които винаги диреха да намират зло там, където не можеха да намерят лична изгода за себе си.

Твърде скоро опростените от Петра бунтовници подеха отново старата си тайна, рушителна дейност. Нямаше я силната ръка на Асена, разложението се разпростираше все по-нашироко, насърчено от благостта и незлобливостта на Петра.

А имаше и кой отдалече да подклажда разединението, да насъсква честолюбията. Болярите, които при връзките си с него, доволни, че спасяват живота си, сега, окопитили се вече, използуваха царската милост и отново почваха да живеят със себелюбиви кроежи.

И отново семействата почнаха да се разяждат от вътрешни крамоли. Често пъти в един дом имаше привърженици на Петра и привърженици на Иванко. Бащи и синове, братя, братовчеди се гледаха с недоверие и омраза, готови да пламнат в лична разпра, да пролеят кръвта си за тържеството на своята партия.

Цар Петър приближи до светия старец Василий. Склони високото си тяло над немощната старческа снага:

— Даваш ли дума, светий отче?

Василий поклати глава. Въздъхна дълбоко.

— Дръзка е твоята мисъл, Петре. Да завържем връзки с Рим… Да скъсаме с патриарха на Константиновград…

— Но това не е моя мисъл… Още блаженопочивший Асен бе решил да поиска признание и царски венец от папата. Нима нашите прадеди не бяха също водили преговори с Рим? Нима Симеон, Петър и Самуил не бяха получили от Римската църква царски венец и патриаршеско благословение? Това бе най-горещото желание на Асена и аз ще продължа делото му, без да се отклонявам от което и да било негово начинание… Дори ще ти поверя нещо, което никой не знаеше досега. Преди да направи открити постъпки, с твое съизволение покойният ми брат на три пъти се бе опитвал да изпрати тайни пратеници до Рим, за да схване настроението на папата към нас. Ала и трите пъти нашите хора не можаха да стигнат дотам. Нашите любезни съседи схванали намеренията им и не им дали пропуск. Нито венгрите до Истъра, нито ромеите до морето им позволиха да вземат кораб за запад. А когато боляр Недялко се губи половин година, тогава той се опитва, преоблечен като търговец, да премине тайно. И все пак сякаш някой дебне и най-тайните ни помисли, сякаш някой оттук издава всичко. Недялко беше познат и се върна…