Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 104
Фани Попова-Мутафова
— Иванко — каза той — царят те вика. Трябва веднага да отидеш в палата.
Заговорниците се спогледаха. Една и съща мисъл прекоси всички. Лицето на Иванко побеля. Устата му се сгърчи в сурово решение. Той знаеше за какво го вика Асен. Тази нощ трябваше да се разреши всичко.
— Съберете хората си — каза той твърдо — щом чуете от главната кула два пъти звук от рог, нахълтайте в крепостта.
След това скри меча под плаща, нахлупи шапка и изчезна в нощта.
Но докато той се качваше по каменния рът за главната порта, една тъмна сянка се спущаше по тясната пътека откъм западната кула и с бързи крачки се отдалечаваше от Царевец. Сянката премина моста, зави край „Свети Димитър“ и се отправи към кулата на боляра Иванко. Стражата посрещна девойката и с дълбока изненада позна царската балдъза.
— Тук ли е Иванко? — попита тя с глух и пресекнат от вълнение глас.
— Седни, госпожо. Вземи една вода… — се обади прислужникът Панчо. — Какво има? Зле ли ти е?
Девойката махна с ръка.
— Тук ли е още Иванко?
— Не. Няма го. Не знам къде е.
— А майка му?
— Тя е в Селви.
— Димитър?
— Преди малко идва стража от палата и му каза нещо. Тогава болярът Димитър се облече набързо и излезе.
Слава въздъхна отчаяно. Где да го търси сега? Как да му съобщи за грозната опасност?
Вратата на кулата се хлопна и някой се изкачи по стълбите.
Ах, дано се отбие най-напред тук!… — се помоли Слава и се спусна.
Влезе висок, едър мъж, загърнат в плащеница, с ниско спуснат до очите шлем.
Като видя девойката, той остана поразен. Върху лицето му падна светлина от борина.
— Зоя!
— Славо!
Те се изгледаха с недоверие и омраза. Прислужникът тихо се измъкна навън.
— Какво правиш тук? — извика гневно ромейката.
— А ти! Омъжена жена! Не те е срам.
— Аз те питам какво търсиш тук? — попита още веднъж Зоя и пристъпи с дигнати ръце към девойката.
Изведнъж Слава се опомни.
— Пресвета Владичице, помогни ми! — и тя закърши пръсти. — Асен ще го убие!
Ромейката разтвори широко очи.
— Какво? Какво говориш ти? Где е той?
— Няма го.
— Защо не ме е чакал? Напоследък почна да крие нещо от мене. Ще ме помни той. Но ти какво търсиш тук? На тебе какво ти става, че щели да го убият?
— О! Той ми е годеник. Очаквам дете от него…
Ромейката трепна и с див вопъл се спусна към Слава, дигна разперените си пръсти, след това падна на колене пред една ракла и скри лице в китеника, който я покриваше.
— Той ме е мамил, нечестивецът! О, Белота, Белота, колко съм виновна… В пъкъла ще отиде душата ми.
Слава я гледаше изплашена. След това се хвърли към ромейката, задърпа я за ръцете.
— Казвай, казвай… Знаеш ли где е той сега?
— Значи, щял за тебе да се венчае, а? И аз да вярвам на клетвите му, горкана! Каква грешница съм аз! Значи, ти си се готвела за царица?
Слава поклати тъжно глава.
— Нито аз, нито ти, Зоя. Севастократор Исак му обещал дъщеря си Теодора.
Ромейката я изгледа смаяна. След това почна да се смее като луда.
— Теодора! Теодора! Ха-ха-ха! Та тя не ще има повече от четири лета. Хубаво го е измамил? И той се е съгласил, а? Ха-ха!
Лицето й се сгърчи и сълзи рукнаха от очите й.