Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 104

— Иванко — каза той — царят те вика. Трябва веднага да отидеш в палата.

Заговорниците се спогледаха. Една и съща мисъл прекоси всички. Лицето на Иванко побеля. Устата му се сгърчи в сурово решение. Той знаеше за какво го вика Асен. Тази нощ трябваше да се разреши всичко.

— Съберете хората си — каза той твърдо — щом чуете от главната кула два пъти звук от рог, нахълтайте в крепостта.

След това скри меча под плаща, нахлупи шапка и изчезна в нощта.

Но докато той се качваше по каменния рът за главната порта, една тъмна сянка се спущаше по тясната пътека откъм западната кула и с бързи крачки се отдалечаваше от Царевец. Сянката премина моста, зави край „Свети Димитър“ и се отправи към кулата на боляра Иванко. Стражата посрещна девойката и с дълбока изненада позна царската балдъза.

— Тук ли е Иванко? — попита тя с глух и пресекнат от вълнение глас.

— Седни, госпожо. Вземи една вода… — се обади прислужникът Панчо. — Какво има? Зле ли ти е?

Девойката махна с ръка.

— Тук ли е още Иванко?

— Не. Няма го. Не знам къде е.

— А майка му?

— Тя е в Селви.

— Димитър?

— Преди малко идва стража от палата и му каза нещо. Тогава болярът Димитър се облече набързо и излезе.

Слава въздъхна отчаяно. Где да го търси сега? Как да му съобщи за грозната опасност?

Вратата на кулата се хлопна и някой се изкачи по стълбите.

Ах, дано се отбие най-напред тук!… — се помоли Слава и се спусна.

Влезе висок, едър мъж, загърнат в плащеница, с ниско спуснат до очите шлем.

Като видя девойката, той остана поразен. Върху лицето му падна светлина от борина.

— Зоя!

— Славо!

Те се изгледаха с недоверие и омраза. Прислужникът тихо се измъкна навън.

— Какво правиш тук? — извика гневно ромейката.

— А ти! Омъжена жена! Не те е срам.

— Аз те питам какво търсиш тук? — попита още веднъж Зоя и пристъпи с дигнати ръце към девойката.

Изведнъж Слава се опомни.

— Пресвета Владичице, помогни ми! — и тя закърши пръсти. — Асен ще го убие!

Ромейката разтвори широко очи.

— Какво? Какво говориш ти? Где е той?

— Няма го.

— Защо не ме е чакал? Напоследък почна да крие нещо от мене. Ще ме помни той. Но ти какво търсиш тук? На тебе какво ти става, че щели да го убият?

— О! Той ми е годеник. Очаквам дете от него…

Ромейката трепна и с див вопъл се спусна към Слава, дигна разперените си пръсти, след това падна на колене пред една ракла и скри лице в китеника, който я покриваше.

— Той ме е мамил, нечестивецът! О, Белота, Белота, колко съм виновна… В пъкъла ще отиде душата ми.

Слава я гледаше изплашена. След това се хвърли към ромейката, задърпа я за ръцете.

— Казвай, казвай… Знаеш ли где е той сега?

— Значи, щял за тебе да се венчае, а? И аз да вярвам на клетвите му, горкана! Каква грешница съм аз! Значи, ти си се готвела за царица?

Слава поклати тъжно глава.

— Нито аз, нито ти, Зоя. Севастократор Исак му обещал дъщеря си Теодора.

Ромейката я изгледа смаяна. След това почна да се смее като луда.

— Теодора! Теодора! Ха-ха-ха! Та тя не ще има повече от четири лета. Хубаво го е измамил? И той се е съгласил, а? Ха-ха!

Лицето й се сгърчи и сълзи рукнаха от очите й.