Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 102
Фани Попова-Мутафова
— После?
— После се събудих. Цяла треперех от страх.
— Това е, защото мислиш все лоши неща. Хайде сега, сложете трапезата. Много огладнях.
Но и когато седнаха да вечерят, царицата не можа да се развесели. Очите й гледаха, но сякаш не виждаха нищо.
Движенията й бяха разсеяни, небрежни. Треперещите й ръце изтърваха една купа.
— Празна беше. Не е на добро… — каза старата царица и сви устни.
— Где е Слава? — попита внезапно царят.
— Легна си. Боли я главата… — отвърна Елена и заговори за друго.
Вечерта, когато се прибраха в покоите си, Елена реши да признае безпокойството си. Тя угаси сребърния свещник и се приближи до ложето на царя.
— Спиш ли? — попита тя и бледна, с туптящо сърце, седна върху ръба на леглото.
— Не. Какво има? — той дигна чело и облегна лакът върху възглавието.
— Ох! Не знам как да ти кажа… Не се гневи, Асене — и тя скри глава до рамото му. — Слава… Слава…
Сълзи измокриха лицето й, неудържими хълцания сгърчиха плещите й.
— Слава очаква дете.
Асен блъсна жена си, седна в леглото, помълча малко и с треперещ от сдържана ярост глас рече:
— Не очаквах от нея. И защо не ми казахте нищо досега? Кой е този доброненавистник?
Изведнъж той скочи, хвана жена си за ръцете и извика:
— Кой е посмял да оскверни царския дом? Казвай!
— Иванко — пошъпна царицата, смразена от страх.
Царят я пусна изумен.
Иванко! Нещастникът не беше се посвенил да посегне и на неговото семейство. Бесен гняв изду жилите на врата му. Стори му се, че се задушава. Непрокопсаникът!
— Още тази вечер той трябва да се венчае за нея и да не ги виждат очите ми.
— Но той… — каза глухо тя.
— Какво той?
— Отначало й обещал, клел й се, че ще я вземе. Но напоследък почнал да страни. Крои нещо тайно. Бяга от нея. Залъгва я с празни приказки, а сега — не иска. Не иска да я вземе.
— Не иска!
Сякаш гръмотевица изтрещя в стаята.
Значи, верни са били приказките на Драгота. Значи, Иванко е водителят на недоволниците. Откак Асен му отказа ново прониятство, момъкът вече не беше стъпвал у дома му. Значи, вярно ще е. Исак го надумвал да дигне бунт и да се провъзгласи за цар. Всичко можеше да се очаква вече от Иванко. Ах, мръсникът, мръсникът!
Царят започна набързо да се облича.
— Страхиле! Манасе!
Вън се струпаха изплашените стъпки на стражата.
— Веднага намерете боляра Иванко и му съобщете, че го чакам! Скоро!
Царицата изпищя и се хвърли към него.
— Асене, Асене… Страх ме е. Ще стане нещо.
Царят се изтръгна яростно от ръцете й и излезе.
Полупримряла в един ъгъл, Елена падна пред иконата и почна да удря челото си в земята.
— Защо му казах… Защо му казах.
Кандилото пращеше и неспокойното му пламъче хвърляше дълги треперливи сенки въз чистите чела на кротко заспалите деца: тъмнокестенявите къдри на Йоан се смесваха с бледото злато на Александровата главица.
На прага застана един висок тъмен силует.