Читать «Ао куку» онлайн - страница 4

Отвън се обади мама:

— Я излезни обръчите на бъчвата да притегнеш!

— Сега, сега — подвикна той и излезе.

Като останах насаме, се позамислих. То този оплаквач не ще да е бил Милко, а баща ми. Познавам го, на подобни неща е способен тъкмо той. Попитам ли го, ще отрече, разбира се. Изглежда, това, което разказа, му се вижда излагащо. Нали по някакви подобни причини не искаше да признае, че някои измежду народните песни са негови. Така и в този случай останах с неудовлетворено любопитство.

Тъкмо се беше захванал с обръчите, момче, изпратено от баща си, дойде в двора и го покани да иде в кръчмата. Там го чакали мъжете.

Всичко беше ясно — предстоеше му да пее още едно денонощие. Отново мъжете ще сърбат джанковицата, а жените ще хранят стоката и с едно ухо ще слушат.

Седнах пред масичката и разтворих учебника — трябваше да дочета урока си за войните.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Добри Жотев. Езически разкази

ИК „Христо Ботев“, София, 1993

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-445-069-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16024]

Последна редакция: 2010-05-16 12:30:00