Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 39

И така, ще се окаже, че тези двусмислия на човешкото чудовище, които са излагани много нашироко в края на XVIII и в началото на XIX в., присъстват отново, живи, смекчени, разбира се, прикрити, но все пак реално действащи, в цялата тази проблематика на аномалията и на съдебните или медицинските методи, които кръжат около аномалията през XIX в. Накратко, анормалното (и то до края на XIX и може би дори на XX в.; спомнете си за експертизите, които ви четох в началото) е всъщност едно всекидневно чудовище, банализирано чудовище. Анормалното ще остане още задълго нещо като анемично чудовище. Бих искал да изследваме този първи персонаж.

Вторият персонаж, към който ще се върна по-късно и също е част от генеалогията на аномалията и на анормалния индивид, е онзи, който бихме могли да наречем „индивид, който трябва да бъде поправен“. И той е персонаж, който се появява много ясно през XVIII в., дори по-близо до нас по време, отколкото чудовището, който, както ще видите, има много стабилна приемственост след себе си. Индивидът, който трябва да бъде поправен, всъщност е много специфичен за XVII и XVIII в. — да речем, за Класическата епоха. Неговите отправни ограничения са, разбира се, много по-тесни, отколкото тези на чудовището. Референтните ограничения на чудовището са природата и обществото, съвкупността от световните закони: чудовището е космологично или анти-космологично същество. Рамките на референтност на индивида, който трябва да бъде поправен, са много по-ограничени: това е самото семейство чрез упражняването на своята вътрешна власт или в управлението на икономиката му; или, най-много, семейството в отношение с институциите, които имат допирни точки с него или го поддържат. Индивидът, който трябва да бъде коригиран, се появява в това действие, в този конфликт, в тази система на подкрепа, която съществува между семейството, а след това училището, работилницата, улицата, квартала, енорията, църквата, полицията и т.н. Тези рамки са сферата, в която се появява индивида, подлежащ на поправяне.