Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 37

С други думи: струва ми се, че — превръщайки основните характерни черти, приписвани на политическата власт, в инстанция за репресиране, в над-структурна инстанция, в инстанция, чиято основна функция е да възпроизвежда и, следователно, да запазва производствени отношения — ние не правим нищо друго, освен да създаваме, въз основа на исторически модели, едновременно остарели и различни, нещо като дагеротип на властта, която всъщност се установява въз основа на онова, което смятаме, че може да бъде наблюдавано, що се отнася до властта, в едно робовладелско общество, в едно кастово общество, в едно феодално общество, в едно общество като парламентарна монархия. А това означава може би непризнаване на реалността в тези общества, както и да е; това означава, във всеки случай, непризнаване на всичко онова, което се е случило през XVIII в. и през Класическата епоха, тоест учредяване на власт, която не изпълнява ролята на контрол и на възпроизводство спрямо производителните сили, производствените отношения, по-рано съществувалата социална система, а напротив, която играе реално позитивна роля. Струва ми се, че онова, което XVIII в. е учредил посредством системата „дисциплина с нормализиращ ефект“, посредством системата „дисциплина-нормализиране“, това е власт, която всъщност не е репресивна, а продуктивна — репресията фигурира в нея единствено в качеството на страничен и второстепенен ефект по отношение на механизми, които са централни по отношение на тази власт, механизми, които правят, механизми, които създават, механизми, които произвеждат.

Струва ми се също, че XVIII в. е успял да създаде (и именно изчезването на монархията, на онова, което наричаме Ancien Régime, в края на XVIII го потвърждава) власт, която не е над-структурна, а е интегрирана в действието, в разпределението, в динамиката, в стратегията, в ефективността на силите; следователно, една власт, която е инвестирана директно в разпределението и в действието на силите. Струва ми се, че XVIII в. е учредил и една власт, която не е консервативна, а е инвентивна, власт, която съдържа в самата себе си принципите на промяната и на иновацията.