Читать «Анормалните (Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс. 1974-1975)» онлайн - страница 36

Ще се опитам да задействам исторически тъкмо тази съвкупност от идеи, тази едновременно позитивна, техническа и политическа концепция за нормализирането, прилагайки я към сферата на сексуалността. Виждате, че всъщност зад всичко това бих искал да се захвана или бих искал да се разделя с идеята, че политическата власт — във всичките й форми и на каквото и равнище да я разглеждаме — не трябва да бъде анализирана според Хегеловото виждане за вид прекрасна тоталност, която властта има за ефект или незачитане, или унищожаване поради абстрахиране или поради разделение. Струва ми се, че е едновременно методологическа и историческа грешка да смятаме, че властта е главно негативен механизъм за репресиране; че властта има предимно функцията да защитава, да запазва или да възпроизвежда производствени отношения. И ми се струва, че е погрешно да смятаме, че властта е нещо, което се ситуира на над-структурно ниво по отношение играта на силите. И най-сетне е погрешно да смятаме, че тя е свързана главно с последици от незачитането. Струва ми се, — ако вземем този вид традиционна и разпространена навсякъде концепция за властта, която намираме както в историческите творби, така и в съвременните политически или полемични текстове — че тази концепция за властта всъщност се оказва конструирана въз основа на известен брой модели, които са остарели исторически модели. Това е сложносъставено понятие, несъответстващо по отношение на реалността, на която сме вековни съвременници, искам да кажа съвременници поне от края на XVIII в. насам.

Действително, идеята, че властта натежава в известен смисъл отвън, в широки мащаби, в зависимост от постоянно насилие, което някои (винаги едни и същи) упражняват върху другите (които също са винаги едни и същи), — откъде е заимстван този вид концепция за властта? От модела или от историческата реалност, както искате, на робовладелческо общество. Идеята, че властта — вместо да дава възможност за циркулация, за заменяне, за многобройни комбинации от елементи — има за основна функция да забранява, да пречи, да изолира, ми изглежда концепция за властта, която се позовава на също остарелия исторически модел, какъвто е моделът за кастовото общество. Превръщайки властта в механизъм, който няма за функция да произвежда, а да взема, да налага задължителни трансфери на богатство, следователно да лишава от плодовете на труда; с една дума идеята, че основната функция на властта е да блокира производствения процес и да дава възможност на определена социална класа да се ползва от него чрез обратно действие, което е абсолютно идентично с властовите отношения, според мен тази идея не се отнася до реалното функциониране на властта в днешно време, а до функционирането на властта в онзи неин вид, в който можем да я предположим или да я реконструираме във феодалното общество. И най-сетне, позовавайки се на власт, която ще се надсложи, заедно със своята административна машина за упражняване на контрол, върху форми, сили, производствени отношения, които са създадени на равнището на вече определена икономика; струва ми се, че подобно описание на властта всъщност отново използва един исторически остарял модел, този път на парламентарната монархия.