Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 8

И тя му повярва.

И все още му вярваше.

А оттогава насам? Държеше се топло с нея, но бе затворен в себе си, присъстваше физически и в същото време умът му непрекъснато отсъстваше.

Лизи ни най-малко не го обвиняваше.

Обаче всичко това бе странно ужасяващо.

В далечината, от другата страна на реката, деловият район на Шарлмонт проблясваше  — фалшива земна галактика, прекрасна лъжа, а мостът, който съединяваше двата бряга, още беше осветен в пролетно зелени и яркорозови светлини за дербито, морска дъга към обетованата земя. Добрата новина бе, че нямаше движение, така че веднага щом стигна от другата страна, Лизи успя да слезе от магистралата и да потегли право към Ийстърли. Щеше да види дали колата му е паркирана пред имението.

Не знаеше какво ще прави после.

Новопостроеният мост имаше по три платна в посока, а в средата имаше широк и висок бордюр, който осигуряваше безопасност на движението. В средата имаше и редица от бели светлини и всичко блестеше не само заради осветлението, но и защото не бе изложено на природните стихии. Строежът бе завършен едва през март и първите коли се качиха на моста и прекосиха реката през април, като така намалиха задръстванията в пиковия час…

Пред нея, паркирана в „бавната“ лента, изникна кола, която мозъкът й разпозна още преди погледът й да се фокусира върху нея.

Поршето на Лейн. Да, колата бе на Лейн…

Лизи натисна спирачката по-силно, отколкото преди настъпваше педала за газта, и пикапът премина от пълна газ към пълно спиране с грацията на диван, който пада от втория етаж. Всичко затрепери и се разтресе, като заплашваше да се разпадне и още по-лошо, почти не се усети разлика в скоростта  — сякаш тойотата бе работила прекалено упорито, за да постигне скоростта, и нямаше да се предаде без борба…

На ръба на моста се виждаше фигура. В най-далечния край на моста. Надвиснала над смъртоносната бездна.

— Лейн  — извика тя.  — Лейн!

Пикапът й се завъртя, направи такъв пирует, че тя трябваше да изкриви врат, за да го вижда. Изскочи от него, преди да е спрял напълно, като остави скоростния лост в неутрално положение, двигателят да работи и вратата — отворена.

— Лейн! Не! Лейн!

Лизи се затича към него, като преодоляваше бариери, които изглеждаха несъществени, прекалено несъществени, като се имаше предвид разстояние до водите на реката.

Лейн обърна глава…

И изпусна перилата.

На лицето му се изписа шок, изненада… заменена незабавно от ужас.

И той падна, под краката му имаше само въздух.

Устата на Лизи не можеше да се отвори достатъчно широко, така че да пропусне вика й.

ГЛАВА ВТОРА

Покер.

След като откри, че между стъпалата му и река Охайо няма нищо, докато тялото му падаше свободно, а във вените му се надигаше, уви, прекалено късно, желание да се бори… умът му бе зает с игра на покер, състояла се в „Белажио“ в Лас Вегас преди седем години.

Беше добре, че падаше бавно.

Десет души седяха около масата с високите залози, в играта се влизаше с двайсет и пет хиляди, сред играчите имаше двама пушачи, седмина пиеха бърбън, трима бяха със слънчеви очила, един с брада, двама носеха бейзболни шапки, там бе и така нареченият проповедник в костюм от бяла коприна със странни пропорции, какъвто Елвис можеше да носи през осемдесетте, ако се бе отказал от фъстъченото масло и банановите сандвичи и бе живял достатъчно дълго, за да дочака влиянието на пънка.