Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 52

Лейн запази гласа си спокоен.

— Вземи нещата си. И напусни.

— Нямаш право да бъдеш в този офис!

Истерията извираше от нея като експлозия, оказа се изненадващо силна, когато стигна до него, заби нокти в лицето му и започна да го рита с крака и колене, да проклина пронизително и да ругае. Лизи и Джеф се втурнаха да я откъснат от него, но той поклати глава. Хвана ръцете й, остави я да продължи да нарежда с писклив глас, но я притисна възможно най-нежно до рафтовете с книги.

Когато се изтощи, спретнатият й кок беше като разбъркана салата, а дишането й бе така накъсано, сякаш имаше нужда от кислородна маска, за да не припадне.

— Не можеш да го спасиш — каза Лейн мрачно.  — Още преди известно време е станало прекалено късно. И съм сигурен, че знаеш разни неща. Въпросът, който трябва да си зададеш, е колко си готова да платиш за верността си към мъртвец. Откривам все повече и повече за това какво е ставало тук и знам, че си била част от него. Готова ли си да влезеш в затвора заради него? Чак толкова луда ли си?

Каза го спокойно, без да е сигурен дали ще извика федералните, или не. Въпреки това затворът бе добър стимул.

„И освен това — каза си,  — какво, ако злоупотребата бе толкова голяма, колкото Джеф твърдеше? Тогава, след като вноските престанеха, онези заемодатели щяха да бръкнат в джоба си — И да, някои от тях щяха да се обадят на адвокатите си. Но когато средствата намалеят още повече?“

— Той беше добър човек — каза рязко тя.  — Баща ти винаги е бил добър с мен.

— Защото си му била полезна. Не го приемай лично и не съсипвай живота си заради илюзията, че за него си била нещо повече от инструмент, който е можел да използва.

— Никога няма да разбера защо вие, момчетата, го мразите толкова.

— В такъв случай, трябва да се събудиш.

Тя се освободи и той я остави да оправи косата и дрехите си.

— Баща ти винаги е искал само най-доброто за семейството и компанията. Беше…

Умът на Лейн блуждаеше и само тялото му бе там, докато жената продължаваше да изрежда добродетелите на мъж, за когото не можеше да се каже нищо добро. Обаче това не бе негов проблем. Не можеш да промениш начина на мислене на ничий привърженик; не можеш да спасиш човек, който не иска да се качи в спасителната лодка.

Следователно тази изключително способна жена щеше да се удави заедно с шефа си.

Не бе негов проблем.

Телефонът му отново зазвъня, когато тя приключи:

— Винаги бе там, когато имах нужда от него.

Номерът не бе познат на Лейн и той остави гласовата поща да се включи.

— Е, в такъв случай, надявам се, че ще се наслаждаваш на скъпите си спомени в затвора.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

— Имате ли някакви въпроси към мен?