Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 32

Сътън се измъкна от черната дупка, спомените за последната им среща нямаше да я отведат доникъде. Тя се състоя във фермерски пикап, паркиран пред къщата й, и двамата се сдърпаха заради ипотеката, която тя бе наложила на баща му. Точно преди той да умре.

Картината далеч не беше като от картичка на „Холмарк“.

Но независимо от това Едуард пак бе този, с когото искаше да разговаря, единственият човек, освен баща й, на чието мнение държеше. А преди отвличането? Просто щеше да набере номера му и той щеше да вдигне на първото позвъняване, щеше да я подкрепи и в същото време да я сложи на мястото й.

Защото бе такъв.

А фактът, че вече не беше такъв?

Само още една загуба.

Още нещо, което щеше да й липсва.

Още нещо, за което да скърби.

Остави главата си да падне назад и втренчи поглед в реката. Искаше й се нещата да бяха като едно време — такива, каквито винаги са били.

— О, Едуард!

ГЛАВА ОСМА

Самюел Тиодор Лодж III караше скъпия си и луксозен ягуар с подвижен покрив по пътя край реката с нищожните четиридесет километра в час. Движението не бе нито по-бързо, нито по-бавно от обичайното, но той бе много по-малко ядосан от обикновено на забавянето тази сутрин, защото не му се налагаше да изминава целия път до адвокатската си кантора в Шарлмонт. Не, днес щеше първо да спре, за да се срещне с един от клиентите си.

Макар че, за да бъдем честни, Лейн бе по-скоро член на семейството, отколкото клиент.

Големите имения нагоре по хълма останаха вляво от него, калните води на река Охайо бяха отдясно, а над главата му млечносиньото небе обещаваше още един горещ и влажен майски ден. Лекият бриз рошеше косата му, защото покривът бе свален. Той включи радиото на местната станция за класическа музика, за да чуе „Ноктюрно оп. 9, номер 2“ от Шопен.

Пръстите свиреха частта за лява ръка по бедрото му. А тези на дясната свиреха по кормилото.

Ако не беше адвокат като баща си, чичо си и дядо си, щеше да бъде класически пианист. Уви, не такава бе неговата съдба — и не само заради наследяването на професията. В най-добрия случай свиреше не лошо и успяваше да впечатли лаиците по коктейлите, по партита и по Коледа, но не бе достатъчно талантлив, за да бъде конкуренция на професионалистите.

Хвърли поглед към седалката до себе си към старото куфарче, което бе използвал прачичо му Т. Бомон Лодж. Като колата и то бе класика от по-ранна епоха, кафявата кожа бе доста износена и дори оголена на места по дръжката и капака с гравираните златни инициали. Но бе изработено ръчно от добър занаятчия от Кентъки, направено така, че да е трайно и да изглежда добре дори когато е вече старо — и също както и по времето на прачичо му, бе пълно с пълномощни, бележки и картотеки.

Но за разлика от времето на Т. Бомон, вътре имаше лаптоп и мобилен телефон.