Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 207

— Не, не. Имаш страхотно око, Джин.

— Благодаря.

Райън пое дълбоко дъх.

— Е, имаме сделка.

Тя отпи още една глътка от шампанското, за да скрие облекчението си.

— Добре. Това е добре.

— Разбираш, че петстотин хиляди в злато ще тежат повече от десет килограма?

— Две чанти. По пет килограма във всяка. Мога да ги нося.

Бижутерът й се намръщи.

— Не можеш просто да си тръгнеш оттук с толкова много пари. Ще се справиш ли? Къде ще ги занесеш?

— Погрижила съм се. Не се тревожи.

Райън наклони глава.

— Добре. Ще ти дам кюлчета и монети. Нямам достатъчно нито от едното, нито от другото. И според курса на „Америкън Експрес“ цената на килограм злато е четиридесет хиляди сто и осемдесет и осем долара и четиридесет цента. Искаш ли да видиш днешния курс?

— Не. И няма да броя центовете.

— Ясно.

Отне му четиридесет и пет минути да се организира и после я заведе в склада, където претегли златото пред нея върху дълга работна маса с различни стяги, инструменти и горелки. Кюлчетата тежаха по един килограм и тя изпитваше удоволствие от усещането за тежест в ръката си, когато ги държеше. Щамповани с думите ЕМИРСТВА и ЗЛАТО, разположени около герб с гравиран надпис 1 КИЛОГРАМ ЗЛАТО и сериен номер, тънките блокчета бяха горе-долу колкото мобилния й телефон и той й даде седем от тях.

Останалата част се състоеше от южноафрикански кругеранди, всеки един от двайсет и два каратово злато, макар че тежаха малко повече заради почти трите грама мед във всяка от монетите, добавена както обясни Райън, за да направи метала по-траен. Много монети. Цяло пиратско съкровище от монети.

Чантите бяха от здрава найлонова материя и блясъкът на купчината монети постепенно намаля в светлината на покритите с решетки лампи, докато златото биваше прехвърляно в тях.

Когато всичко бе разпределено, тя подписа документите и се приготви да тръгва.

— Чакай — каза Райън.  — Трябва да сложим циркония в обкова.

Джин затвори очи, когато си представи реакцията на Ричард при вида на празния пръстен.

— Разбира се.

Райън бързо приключи работата — намери подходящ правоъгълен „диамант“ с отрязани ъгли и го сложи в платинения обков. После почисти всичко с пара и й върна пръстена.

Тя го плъзна върху пръста си над венчалната халка и разпери пръсти.

— Перфектно.

— Ще трябва да го пазиш наистина чист, ако искаш да изглежда истински. Цирконият е страхотен, но съвсем малко масло от козметиката ти или сапун и веднага ще потъмнее.

Тя кимна и посегна към чантите. Вдигна ги с усилие.

— Тежат…

— Ще ми позволиш ли да ги занеса до колата ти?

— Всъщност мисля, че да. Благодаря ти.

Тя го последва през склада и после през елегантния салон на магазина. Бяха почти до задната врата.

Но Райън спря.

— Не мога… Джин, наистина не е безопасно. Знам, че „Сейнт Майкъл“ е сравнително спокоен квартал, но моля те, нека те изпратя до вас е тези чанти. Или да извикам охрана, която да те придружи. Моля те.

— Не отивам вкъщи.

Сините му очи бяха сериозни.

— Аз имам разрешително за оръжие. Винаги нося пистолет със себе си и имам още два в колата. Нека те придружа, където отиваш — няма да си простя, особено ако нещо се случи.