Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 187

И още по-надолу.

— Седемдесет и трима. Не. Седемдесет и четирима.

Лизи взе бял бележник с надпис „Ийстърли“, отпечатан в горната част на корицата, и една химикалка.

— Аз ще записвам имената. Господи, нямах представа колко хора работят тук. Искам да кажа, знаех, че са около седемдесет, но това са… толкова много пари.

Грета вдигна ръка.

— Аз ще престана да получавам заплата. Запиши ме най-отгоре на списъка.

— Грета, слушай…

— Не, Джак и аз имаме всичко, няма нужда аз да работя. Децата ми са самостоятелни. Вземах заплатата, защото я заслужавах и все още я заслужавам. Но точно сега?  — Грета посочи екрана.  — Те имат повече нужда от пари. Но аз пак ще работя. Какво друго да правя?

Лизи пое дълбоко дъх. След като бе изплатила фермата си, тя също бе решила да спре за малко да взема заплата, но това бе нещо друго.

Сега тя бе от семейството.

Лизи протегна ръка, за да стисне ръката на Грета.

— Само така ще се съглася.

Когато Грета хвана ръката й, големият диамант проблесна и Лизи поклати глава. Колежката й може би беше единствената градинарка, почти толкова богата, колкото и хората, за които „работеше“. Тя не можеше да живее, без да прави нищо.

Освен това бе истински извор на здравомислие за Лизи.

— Не знам колко ще продължи — каза тя, докато си стискаха ръце.  — Може да отнеме…

— Къде е икономът ви?

Лизи вдигна глава, когато чу познатия женски глас.

И бързо изрече няколко ругатни наум. Бившата съпруга на Лейн стоеше до вратата и се оглеждаше, сякаш беше собственичка на къщата. Е, почти бивша съпруга.

Шантал Болдуин все още бе същата блондинка, както в деня, когато Лейн я изгони, което означаваше, че е гримирана и облечена с вкус, така че да подчертае най-доброто от себе си. Бе запазила деликатния си тен, както и късите, съвършено поддържани нокти и бе облечена в стил „Млада, богата, с високо социално положение“.

Днешните нюанси например бяха прасковено и розово, леки като нежен ветрец, и дрехите й стояха така, сякаш са били правени специално за нея. Затова прилягаха плътно към долната част на корема й.

— Мога ли да ви помогна?  — каза с равен тон Лизи.

В същото време сложи ръка върху рамото на Грета и го притисна надолу. Жената вече се надигаше от стола, но бе трудно да се каже дали иска да остави Лизи и Шантал насаме, или да удари гостенката с юмрук, просто заради принципа.

— Къде е Лейн?  — сопна се Шантал.  — Обаждах му се два пъти. Адвокатката ми също няколко пъти е искала аз да получа достъп до личните си неща, но той е отказал да отговори. Така че сега съм тук, за да си ги взема.

Лизи погледна Грета, за да й подскаже да остане на мястото си, и тръгна към Шантал.

— С радост ще ви придружа до горе, но не мога да ви оставя сама в къщата.

— Значи сега си и охрана? Колко си заета. Между другото, чух, че никой не е дошъл на помена на мистър Болдуин. Срамота.

Лизи вървеше близо до жената, което не й оставяше друга възможност, освен да продължи напред.

— Имате ли носачи? Кашони? Камион?

Шантал спря по средата на коридора за персонала.