Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 184

Е, поне доскоро бе така.

Като се вземе предвид колко малко хора дойдоха на помена на баща й. И факта, че Тами вече отказваше да идва. Тя беше преминала в по-ниска категория. Така че това може би бе карма.

Може би така ставаше, когато излъчваш лоша енергия в света. Може би това бе цунамито от всичко, което бе сторила на другите  — злото се връщаше, за да залее нейния бряг.

Или пък… просто се бе омъжила за гадняр, направила бе огромна грешка и Ричард беше садистичен изнасилвач, а жертвите никога не бяха виновни и от нея зависеше да отвори очите си за истината, да бъде смела и да сложи край на всичко това, преди той да я убие.

Защото нещата щяха да стигнат дотам — тя бе виждала в очите на Ричард възбуда като в очите на ловец. След време той нямаше да се задоволи само с насилието, което тя търпеше сега. Щеше да става все по-жесток, защото изпитваше удоволствие, когато причинява болка и унижение, но само ако в тях има нещо ново, което наистина да го задоволи.

Като дете бе търпял насилие и подигравки. Беше се научил да го прави като жертва на най-злобните насилници. И сега се възбуждаше от това, че самият той върши същото.

Може би трябваше да го убие, преди той да убие нея?

Това бе последната й мисъл, преди сънят да завладее и двете й части  — тялото и душата, меката завивка на безсъзнателността разпръсна струпаните в главата й мисли. Да, може би изходът бе просто да се отърве от него.

Не да анулира брака.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

На следващата сутрин Лейн остави Лизи заспала в голямото легло в Ийстърли, тихо взе душ и се облече. Преди да тръгне, той я погледа как спи дълбоко, мислейки си че е избрал най-добрата жена.

После тръгна. Закрачи по коридора, слезе по главното стълбище, излезе през главния вход.

Поршето се събуди при първото завъртане на ключа и той бързо слезе до подножието на хълма, зави наляво и тръгна към бензиностанцията „Шел“. След чаша кафе и сандвич в картонена кутия той шофираше към местния клон на банката, изпреварваше колоездачи, пълзеше едва-едва зад училищен автобус, изруга, когато миниван, пълен с деца, едва не го помете от шосето.

Но може би той сам бе виновен за това. Не бе спал добре, а кафето още не бе започнало да действа.

Какво, по дяволите, бяха правили братята му на онзи бряг? И защо никой не спомена това в нито един разговор?

Защото криеха нещо? Това е.

След като детектив Меримак и Пийт, компютърният специалист, най-после си тръгнаха от бизнес центъра, Лейн искаше веднага да се отправи към „Ред енд Блек“, но не бе сигурен дали полицаите няма също да тръгнат натам. Освен това Едуард рядко отговаряше на телефонни обаждания, а следователят преследваше целта си съсредоточено и неотклонно като хрътка, подушила следа.