Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 183

— Може би просто са се наслаждавали на гледката.

— А може би са обсъждали какво ще стане с едно тяло, ако бъде хвърлено от моста „Биг Файв“ — Меримак сви рамене.  — Но може да са били там заради гледката. Прав сте.

* * *

— Къде беше?

Джин влезе в спалнята си и не се учуди, когато видя Ричард, седнал на един от белите копринени столове с изкривено от ярост лице, а тънките му ръце и крака се тресяха, сякаш приемаше като лична обида това, че е излязла сама нощем.

Все едно някой бе срязал гумите на автомобила му. Или бе покрил офиса му с графити. Или бе запалил Библия пред очите му.

Тя затвори вратата и зачака обичайното безумие, което изпитваше край него, да изпълни вените й с позната сила. Стегна се, за да посрещне вълната от високооктанова лудост, която й помагаше да преживее подобни ситуации. Беше готова за резките думи, които ще й дойдат наум сякаш от нищото, и хитрата, подигравателна усмивка, която ще се появи на лицето

Нищо подобно не се случи.

Вместо това усети как смазваща тежест притиска тялото й и не успя да помръдне, когато той скочи от стола и тръгна по килима към нея. Не защото се страхуваше от него, поне тя не смяташе, че това е причината. Тялото й се бе превърнало в безчувствена мраморна статуя… докато съзнанието й се рееше над неподвижния камък, в който се бе превърнала плътта й.

Тя го наблюдаваше от някакво място над дясното си рамо, докато той крещеше яростно, дръпна ръката й, разтърси я и я хвърли върху леглото.

Носейки се над себе си, тя гледаше какво се случва, без да усеща нищо, без да прави нищо… видя от високото място, където се намираше, тила на главата му, раменете, краката му, докато той късаше дрехите й и дърпаше крайниците й.

Завивката под тялото й се събра на една страна, леглото вече не бе добре оправено и подредено, чаршафите от фин египетски памук се смачкаха, докато той се потеше над нея.

Джин се съсредоточи в собственото си лице. Чертите й бяха много хубави. Очите обаче бяха съвсем празни, без живот и светлина, подобни на речни камъчета. Обзелото я спокойствие беше прекрасно. Да лежиш по гръб и да мислиш за Англия или за нещо друго.

„Бергдорф“ ли бе казал Самюел?

Ричард приключи и се отдръпна от нея. Тялото на Джин остана да лежи, където беше, докато той казваше още нещо, а после се обърна на пета и си тръгна, вдигнал брадичка точно като дете, което е запазило пясъчника за себе си, прогонило е по-големите момчета и после е решило, че може да го остави, защото за него е било важно да покаже надмощие, а не да притежава нещо определено.

След малко Реещата се Джин слезе от мястото си над леглото и седна до Истинската Джин. Но още не искаше да се връща в тялото си. Беше по-добре да стои настрани от всичко това. По-лесно беше.

През ума й за миг премина мисълта, че трябва да се завие и ръката на Истинската Джин помръдна и издърпа завивката върху долната половина на тялото им.

Легнала неподвижно, Джин мислеше, че може би заслужава това, което й се случва. Тя се бе отнасяла към всички около себе си с презрение, съзнателно и преднамерено нарушаваше всички съществуващи правила, държеше се жестоко и презрително за забавление, беше водачката на групата на най-злите момичета във всеки клас, лагер и училище, в които бе ходила, а сега, когато всички класни стаи и изпити бяха минало, тя бе между най-известните язвителни богати неработещи жени.