Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 181

Един от френските прозорци се отвори и Лизи влезе от терасата с две чаши сладък чай и нещо, което изглеждаше като пакетче бисквити с мармалад в джоба на шортите й.

— Гладна съм — каза тя.  — И искам да споделя богатството си с теб.

Тя заобиколи бюрото и го целуна бързо по устните, а той я привлече върху скута си и й помогна да извади бисквитите от джоба си.

— Звучи ми добре.

— Как вървят нещата тук?  — попита тя.

— Нямам представа. Чакам да кажат, че са копирали файловете и са готови да си тръгват, но явно още не са.

— Доста отдавна са тук.

Тя отвори пакетчето и му предложи една бисквитка. Той поклати глава и тя я сложи в устата си.

— Искаха ли нещо друго?

— Не  — той отпи от чая си и въздъхна.  — О, да. Чаят е страхотен.

— Познай какво.

— Какво?

— Повишавам се — той се засмя, а тя кимна.  — Назначавам се за счетоводител на домакинството.

В мига, в който тя изрече думите, той помисли: О, слава богу. Защото да, последното, което му трябваше, бе да спрат тока, газта и водата на имението. Но…

— Какво? Ти и без това имаш толкова много работа. Градините и…

— Работата е там, че мистър Харис напусна.

Лейн разтърси глава.

— Какво?

— Да, днес му помогнах да се изнесе. Не исках да те занимавам с това, защото той бе решил, и се случиха толкова много други неща. Но в банката отказали да осребрят чека му и затова се чудех какво става със сметките на домакинството — тази къща се поддържа по-трудно с толкова голям персонал. Искам да кажа, трябва ли да ги държим всички? Не можем да ги караме да чакат заплатите си. Всички чекове се издават автоматично. Само че не знам кога. Ако не е имало достатъчно средства за мистър Харис, може би няма да има и за останалите.

— Мамка му. Дори не съм се сещал за това.

— Знам, че ще искаш да си справедлив към всички. Така че ще трябва да намерим пари за тази сметка и да решим какво ще правим с персонала. Ако ще освобождаваме хора, трябва да им дадем предизвестия. Не можем да постъпим несправедливо с всички, които работят тук толкова отдавна.

— Съгласен съм — той я целуна отново.  — Сто процента.

— Ще видя как стоят нещата. Ще прегледам всичко и ще ти кажа. Не знам откъде ще намерим пари в брой…

— Аз всъщност знам. Ще се погрижа за това сутринта, преди да дойде Ленгхе.

— Ленгер?

— Да. Утре вечер ще играя покер с него, Лизи. И преди да кажеш, че съм откачил, нека ти припомня, че съм принуден да работя с това, което имам под ръка, а то не е много.

— Кой е Ленгер… Как го казваш?

— Ленгхе. И му викаме Бога на зърното — ясно е защо. Наистина ще го харесаш. Той е като теб, обича земята и е добра душа. И не забравяй, че играех покер в колежа и след като завърших. Това е единственото ми умение.

Тя обви ръце около врата му.

— Мисля, че имаш още няколко…

— Преча ли?

Лейн завъртя стола към вратата, през която влизаше Меримак, избрал точно този момент да излезе на сцената.

— Приключихте ли със записите, господин детектив?

И ето — усмивката се появи отново.