Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 180

— Няма непоправими неща — каза мис Аврора.  — И семейството ти няма да те изостави, дори ако парите го направят.

Джин вдигна поглед и се замисли за голямата къща, в която се намираха.

— Провалих се като майка.

— Не, ти изобщо не се опита.

— Много е късно.

— Ако аз бях казала същото, когато дойдох в тази къща и заварих вас четиримата, къде щяхте да сте сега?

Джин се върна в спомените си към всички онези вечери, когато те петимата се хранеха заедно в кухнята. Докато цял полк бавачки се сменяха, най-вече защото им бе трудно да се справят с децата, мис Аврора бе единствената, която успяваше да укроти нея и братята й.

Тя разгледа фотографиите върху полиците и очите й отново се насълзиха, когато видя няколко свои и посочи една от тях, на която косата й бе завързана на две опашки над ушите.

— Тук съм на път за летния лагер.

— Беше на десет години.

— Изобщо не харесвах храната.

— Знам. Трябваше да те храня цял месец, след като се върна у дома, а те нямаше само две седмици.

— Това е Амелия, нали?

Мис Аврора изпъшка, докато се обръщаше в креслото си.

— Коя? В розовото?

— Да.

— Беше на седем години и половина.

— Ти се грижеше и за нея.

— Да, грижех се. Тя е най-близкото до внучка, което имам, защото ти си най-близкото до дъщеря за мен.

Джин си изтри бузите.

— Радвам се, че има теб. Изгонили са я от „Хочкис“, сигурно знаеш.

— Така ми каза.

— Толкова се радвам, че идва да говори с теб…

— Знаеш, че няма да съм вечно тук, нали?  — Мис Аврора впери сериозен поглед в Джин.  — Когато няма да съм тук, ще трябва да довършиш това с нея. Никой друг няма да го направи, а тя е с единия крак в детството, с другия — в света на възрастните. Това е опасна възраст. Заеми си мястото, Вирджиния Елизабет, или се заклевам, че ще се върна да те преследвам. Чуваш ли ме, момиче? Ще се върна като съвестта ти и няма да ти дам покой.

Джин за пръв път погледна внимателно мис Аврора. Под домашния си халат тя бе по-слаба от всякога, лицето й бе изпито, с торбички под очите.

— Не можеш да умреш — чу се да казва Джин.  — Просто не можеш.

Мис Аврора се засмя.

— Това зависи от Господ. Не от теб или от мен.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Лейн не искаше да напуска бизнес центъра, докато детективите не си тръгнат. Затова влизаше и излизаше от различни офиси, за да убие времето. Накрая отвори вратата към офиса на баща си и седна на стола, където винаги седеше скъпият му стар баща.

И точно тогава го осени прозрение за нещо, което бе пред очите му от толкова време.

Завъртя кожения стол, поклати глава и се учуди защо не се бе сетил по-рано.

Зад бюрото имаше рафтове, пълни с обичайните подвързани с кожа томове, дипломи в рамки и много доказателства за живот, прекаран в усилия да впечатли други хора с пари — трофеи от състезания с яхти, снимки на коне, необикновени или специални бутилки бърбън. Но нищо от тях не го интригуваше.

Не, вниманието му бе привлечено от вградените, ръчно изработени дървени шкафове под изложбата, демонстрираща егото на баща му.

Той се наведе и опита да отвори няколко от вратите, но всичките бяха заключени. И въпреки това нямаше места за ключове, нито за въвеждане на кодове…