Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 177

— Този път не го каза — усмихна се тя.

— Уча се.

Храната пристигна, пилетата бяха сложени в кошнички върху червена и бяла хартия, пържените картофи бяха тънко нарязани, горещи и ароматни. Сервитьорката ги попита дали искат още вода.

— Умирам от глад — каза Едуард, когато останаха насаме с храната.

— И аз.

Започнаха да се хранят в мълчание, но се чувстваха добре, без да говорят. И той се радваше искрено, че никога не бяха правили секс.

— Казвал ли си й го?  — попита Шелби.

Едуард изтри уста с хартиената салфетка.

— Какво? О… да. Не. Нейният живот е съвсем различен от моя. Тя е в света, където някога живеех и където никога повече няма да се върна.

И за това имаше повече от една причина.

— Може би трябва да й кажеш — каза Шелби между две хапки.  — Ако обичаше мен, бих искала да го знам.

В гласа й се долавяше копнеж, но очите й не бяха замъглени от някаква фантазия, нито тъжни заради нещо загубено. Тя не продължи по темата и той се замисли какво бе казала тя преди това, за присъщата й способност да приема хората каквито са, точно както конете.

— Искам да знаеш нещо — той удари с длан дъното на бутилката с кетчуп, за да добави още от него върху пържените картофи.  — И искам да направиш нещо.

— Може ли аз да избера кое ще ми кажеш първо?

— Разбира се.

— Какво искаш да направя? Ако е за Неб, вече съм се разбрала с ветеринаря да дойде утре следобед.

Той се засмя.

— Наистина ми четеш мислите. Но не, не е за това — той отново изтри уста.  — Искам да излезеш с Джоуи.

Тя внезапно обърна глава към него и той вдигна успокоително длан.

— Само на вечеря. Нищо особено. И не — не ме е молил да говоря с теб, и честно, ако разбере, че го правя, ще ме подреди така, че ще куцам още повече. Но мисля, че трябва да дадеш шанс на горкото момче. Той много те харесва.

Шелби се втренчи в Едуард напълно объркана.

— Той ме харесва?

— О, моля те. Ти изглеждаш страхотно, когато работиш с конете, и освен това си дяволски красива жена — той вдигна пръст.  — Не съм споменавал Господ.

— Просто никога не съм му обръщала внимание, освен като на работник.

— Е, трябва да го направиш.

Тя се отпусна на стола и поклати глава.

— Знаеш ли… Наистина не мога да повярвам.

— Че някой наистина те намира привлекателна? И то не някой, който се опитва да те завлече със себе си в собствената си черна дупка от саморазрушение.

— Е, и това също. Но никога не бих повярвала, че ще говориш толкова открито.

Той вдигна кока-колата си и се загледа в газираното питие.

— Мисля, че въздържанието ми действа както алкохолът на повечето хора. Ставам бъбрив.

— Това е…

— Какво? И кажи истината.

— Това е наистина мило — гласът й стана по-мек и тя погледна настрани.  — Наистина е хубаво.

Едуард прочисти гърлото си.

— Понякога се случват чудеса.

— И никога не съм те виждала да ядеш толкова много.

— Да, доста време мина.

— Значи наистина не харесваш как готвя?

Едуард се засмя и бутна пържените картофи настрани. Още едно картофче и щеше да се пръсне. Въпреки това той каза:

— Сега искам сладолед.

— Не са ни донесли сметката.