Читать «Ангелите на гнева» онлайн - страница 11

С последни сили самецът се обърнал и се втурнал срещу тях. Харлан вдигнал пушката и го прострелял в гърдите. Инерцията продължила да носи тялото му дори след като краката се подкосили и животното рухнало на няколко инча от ботушите на убийците си. Харлан никога не се бил чувствал толкова виновен заради убито животно, макар първият изстрел да не бил негов. Силата и жизнеността на самеца били огромни. Той заслужавал по-добър живот или поне по-добра смърт. Погледнал приятеля си и видял, че очите му плуват в сълзи.

— Връхлетя ни — казал Харлан.

— Не ни нападна — отвърнал Пол. — Според мен просто се опитваше да избяга.

— От какво? — попитал Харлан. И наистина, какво може да е по-страшно от двама мъже, които го преследват, за да го убият?

— Не знам — казал Пол, — но по-зле от това няма накъде.

— Няма — съгласил се Харлан.

Но имало.

4

Ърни Скъли помоли за извинение и се отправи към мъжката тоалетна. Отидох на бара за още кафе, за да напълня чашите. Докато чаках кафето да стане, влезе Джаки Гарнър. Джаки вършеше някои дребни неща за мен и беше близък с братята Фулси, които го уважаваха, защото беше хем по-здравомислещ от тях, хем не бе задръстеняк. Той мъкнеше букет цветя и кутия фъдж от сладкарницата „Олд Порт Канди“ на „Фор Стрийт“.

— За мисис Фулси ли?

— Да, много обича фъдж. Но не с бадеми. Алергична е.

— Да не вземем да я уморим — рекох. — Това ще помрачи празненството. Добре ли си?

Джаки изглеждаше притеснен и разсеян.

— Проблеми с майка ми — каза той.

Майката на Джаки беше стихия. До нея мисис Фулси изглеждаше като излязла от списание за домакини.

— Пак ли е бесняла?

— Не, болна е.

— Нищо сериозно, надявам се.

Джаки се намръщи.

— Не иска да се разчуе.

— Много ли е зле?

— Може ли друг път да говорим за това?

— Разбира се.

Той се промъкна покрай мен и заведението се оглуши от възторжени викове, които накараха Дейв Еванс да остави чашата и да вземе телефона, за да звъни на полицията.

— Не се притеснявай — казах му. — Сега се радват.

— По какво познаваш?

— Никой не удря никого.

— Слава богу. Кати Сладкиша й направи тарталети за рождения ден. Дали обича тарталети?

Кати Сладкиша беше една от сервитьорките в „Мечката“. Умееше да прави сладкиши, които принуждаваха иначе непреклонни мъже да й предлагат брак с надеждата да си осигурят редовна доставка дори вече да бяха женени. Смятаха, че съпругите им ще ги разберат.

— Доколкото знам, обича сладкиши. Само да няма в тях ядки, защото ще я утрепят. Алергична е.

Дейв пребледня.

— Господи, отивам да проверя.

— Не е лошо. Както казах на Джаки Гарнър, нищо не може да скапе вечерта така, както смъртта на рожденицата.

Грабнах каната с кафе и се запътих към масата, напълних чашите и върнах каната на една от сервитьорките. Мариел Ветърс внимателно отпи от чашата, без да остави по нея червило.

— Приятно заведение — каза тя.