Читать «Американска полиция» онлайн - страница 231

Всички обвинения срещу Морис Робишо бяха снети. Поборниците на расовото равноправие само това и чакаха — задръстиха баптистките черкви и отвориха работа на журналистите, като се запретнаха да клеймят правосъдието на белите. Поне този път не можех да ги виня.

Морис беше в пълното си право да търси възмездие. И да бъде обезщетен от щедро по-щедро за всичко, което му се беше струпало на главата. Затова и ония ментърджии, адвокатите, връхлетяха връз него и майка му като рояци скакалци, изпъплили изпод скалите и от местата, където се спотайват, когато не прецакват човечеството. Надпреварваха се да обещават на клетия Морис несметни богатства от дела за обезщетение и права върху екранизации и книги. Единственото, което трябваше да направи, бе да си избере най-изпечения лъжец и да го остави да се вихри.

Майка му ми прати трогателно благодарствено писмо, написано на ръка върху лист хартия с цвета на костюмчетата на Джаки Кенеди. Към писмото бе приложен и екземпляр с посвещение на една от книгите й, посветена на историята на чернокожите в Съединените щати. Не ми се занимаваше да я чета, та я дадох на Дайън. Но и на него не му се занимаваше. Хвърли я на задната седалка на „Хенри Джи“, където книгата събира седмици наред прахта, и накрая я даде на индийците — семейство Мукерджи, да се ограмотяват. Във всяко разследване на престъпление, където са замесени повече от един престъпник, който пръв натопи другите, печели най-много. Хесус, нали си беше селски хитрец и вечно си правеше тънките сметки, го знаеше прекрасно и затова пръв почука на вратата на прокурора. Призна си седем убийства, помоли за снизхождение при определяне на присъдата и предложи да си каже и майчиното мляко, да издрънка всичко от игла до конец за всички, като се почне от ченгетата в Ню Йорк и окръг Колумбия и се стигне до Харви Рафълсън и малката ми приятелка Джули Вулнавия. Прокурорът — къде ще ходи — приел предложението. В замяна Хесус бе осъден на пет години във федерален затвор, след което щяха да го включат в програмата за закрила на свидетелите.

Междувременно хората на Макгиган не стояха със скръстени ръце. Проглушиха ушите на всички, че не Джак Хейдън или аз, а тъкмо Макгиган — този всеотдаен храбър борец срещу престъпността, какъвто не се бил пръквал досега по белия свят, се бил запретнал да разследва бандата на Студентите. Ние с Хейдън си замълчахме и не опровергахме този съшит с бели конци сценарий. Имахме си причини. На Хейдън му обещаха най-късно до края на годината да си получи бленуваните капитански нашивки. Аз също не гъкнах, понеже Макгиган ми заяви без заобикалки, че общо взето нямам друг избор. Имал някои въпроси как точно е застрелян Шафино, които щели да ми създадат големи главоболия, ако новият ни шеф на полицията поискал да ги зададе.