Читать «Американска полиция» онлайн - страница 230

Футман ни напусна, без да остави предсмъртно писмо. Но какво толкова — мнозина самоубийци се отправят към отвъдното, без да се сбогуват с нас. Внезапната кончина на Футман хвърли в покруса роднини и приятели. Всички повтаряха като курдисани, че не е злоупотребявал човекът с наркотици, не е дължал пари, не се знае да е страдал от физическо или душевно заболяване. Колегите го описваха като работяга и оптимист, изключително предан на Тъкър. Когато бе издъхнал, в апартамента не бе имало никого — прислугата си била тръгнала, жена му и дъщерите били заминали, та момичетата да се запишат за есенния семестър в Харвардския университет. Единствени свидетелки на пътуването му към небитието били трите персийски котки.

Беше си редно обществеността да скърби. Колко му е! Тъкър се разпореди знамето на града да бъде спуснато, после в обръщение към средствата за масово осведомяване описа Футман като приятел и слуга на обществото, каквито рядко ще срещнеш. Никой и не спомена, че заместник-кметът е бил свързан с бандата на Студентите на разменни начала. Тъкър отиде на крака да изкаже съболезнованията си на покрусената вдовица. В деня на погребението цъфна на гробищата, увесил нос, просълзен, с еврейска шапчица върху ръбестата глава. И това, след като бе научил, че дъщеря му е въртяла любов с Футман, и се бе зарекъл да го убие с двете си ръце.

Със смъртта на Футман топлото му местенце се оваканти. Всъщност овакантиха се две места. Градът се нуждаеше от нов заместник-кмет, а също и от нов началник на полицията. Веднага след като Футман се хвърли към небитието, Карл Дауд си подаде оставката като шеф на Нюйоркското полицейско управление. На неговото място се вреди не друг, а Кон Макгиган. Никой не се учуди, че са подшушнали на Дауд да си обира крушите — така де, Студентите се бяха вихрили под носа му, с неговата благословия.

Това хубаво, но на последните избори Тъкър бе обещал нещо. „Докато съм кмет на Ню Йорк, градът ще има чернокож началник на полицията.“ Подобно на обещанията на всички политици по белия свят, и това бе написано върху бързотечна вода. В полицейското управление работеха неколцина подготвени чернокожи кандидати за поста: един от заместник-шефовете и двама-трима опитни инспектори. Лично аз бих назначил на него шефа на детективите, чернокож офицер с цяла купчина ордени и награди и с огромен опит в борбата с уличната престъпност — той се покриваше напълно с представата ми за добро ченге. От къде на къде ще назначават Макгиган?

Първото, което ми хрумна, бе: така му се отблагодаряват. Дупчената глава очиства Футман и заличава всяка връзка между Тъкър и бандата на Студентите. В замяна получава онова, което иска най-силно в този живот.

Реших, че пет пари не давам какви далавери въртят Тъкър и Макгиган. Опреше ли се до службогонството, тия двамата бяха достигнали точка, където вече не важаха никакви правила. И да исках, не можех да се преборя с тях и да ги изоблича, а аз и не исках. Смъртта на Футман, независимо дали той беше убит, или се беше самоубил, не беше кой знае каква загуба. Той си бе въобразил, че може да върти далаверите заедно с Боби Шашмата и името му да си остане неопетнено. Ядец! Беше си направил сметката без кръчмаря. И сега беше мъртъв. А колкото до мен, беше ми време да се върна към живота.