Читать «Американска полиция» онлайн - страница 14

Лошото бе, че той знаеше.

4.

Писмото

Подкарах по магистрала Ван Уик на юг, към летище „Кенеди“. Скоро щеше да се свечери. Баща ми беше затворил очи, розата стърчеше в дребничките му длани.

Искаше ми се да постоя там, където Линда е била преди да умре, да усетя присъствието й така, както бях доловил и присъствието на Лурд Балера в кабинета в службата. Дайън ми влизаше в положението. Ако си ченге, мъртвите дълго не те напускат.

Минавахме покрай къщи с бял дъсчен обков и с морави, по които се мяркаха почернели преспи. От стълбовете на уличното осветление висяха огромни висулки. Пред нас изникна заледено езеро, обагрено в огненооранжево от залязващото слънце. Имаше да почакаме, докато се запролети.

Бръкнах в джоба на палтото и извадих мъничко копие на златната детективска значка на Линда, окачено на тънка златна верижка. Ченгетата подаряваха такива копия кой на съпруга, кой на гадже. От жените, които познавах, Линда единствена бе давала такова копие на ченге.

Окачих го на огледалото за обратно виждане. Да ми напомня колко много съм загубил. И че болката не ще ме напусне никога. Без Линда светът ми се струваше някак притихнал, по-страшен.

Баща ми посочи верижката.

— Това пък какво е?

Стори ми се, че още държи очите си затворени.

— Копие от полицейската значка на Линда. Последното нещо, което ми даде, преди да умре.

— Шафино знае, че сте се срещали.

— Вчера Линда ми разказа за някаква банда полицаи, която той оглавява заедно с Юджин Елдър и която действа в Ню Йорк и Вашингтон. Днес вече е мъртва.

— Шафино е изпечен мошеник — рече Дайън. — Но няма нищо общо със смъртта на Линда. Тя е била убита от някаква гадна чернилка. Убиецът вече е зад решетките. Случаят е приключен. Шафино има непоклатимо алиби, не че е опрял до него де. Когато Линда е била убита, мъжът й е бил на хокей заедно с трима приятели, всичките ченгета.

— Знам, че я е убил Робишо. Но чудно защо, се сетих за Шафино.

— Как няма да се сетиш за него! Нямаш ли си друга работа, ами да чукаш жената на някакъв откачен тип!

— Детективите са намерили в джоба на Робишо полицейската значка и гащетата на Линда. Онзи кретен е стискал ножа, с който я е наръгал. Всичко е ясно като бял ден.

— Негърът е лежал в несвяст до трупа. Знаят го като дрога, пиянде и откачалка. Обзалагам се, че хич и не помни как я е наръгал.

— Вероятно е просел. Линда не му е дала нищо и онзи е превъртял.

— Разправял, че не е и виждал очите на Линда — вметна Дайън. — Твърдял, че при него бил отишъл някакъв бял, който цяла седмица всеки божи ден му давал по стотачка. После пък същият бял го бил прикоткал на паркинга с обещанието, че ще му даде още сто долара. Много умно, няма що.

— Защо ли Линда е ходила на летището?

— Ако се вярва на един от репортерите, за да се срещне с информатор.

— Непрекъснато си говорехме с нея за работата. Изобщо не ми е споменавала, че ще ходи на летището.

Дайън разтърка схванатото си рамо.

— Някакъв негър бездомник убива бяла полицайка и сервира на шефа на полицията расов кошмар, от който онзи сега се чуди как да се отърве час по-скоро. Обърни внимание! В полицейското управление изобщо не питат защо Линда е ходила на летището. Важното в случая е, че убиецът е бил заловен. Точка по въпроса. — Той ме погледна. — Знам какво ти е. Но недей да клатиш лодката. Не е в твой интерес, от мен да го знаеш.