Читать «Аленият бряг» онлайн - страница 6

— Но на улицата няма други паркирали коли?

— Законът си е закон и трябва да се изпълнява.

Пендъргаст прибра глобата в джоба на сакото си и двамата се качиха на колата. Той запали и се върна бавно на главната улица. За миг прекосиха града и излязоха от другия му край, където магазините вече отстъпваха място на скромни, покрити с дървени керемиди къщи. Пътят се заизкачва между тревисти ливади, граничещи с огромни дъбове, преди да излезе на по-висок терен, извисяващ се над Атлантическия океан. Отпред по посока на отвесните крайбрежни скали Констънс видя фара на Ексмут – тяхната цел. Беше боядисан в снежнобяло и завършваше с черен връх, откроявайки се на синия небесен фон. До него се издигаше къщата на пазача, аскетична като картина на Андрю Уайт.

Докато наближаваха, Констънс различи скулптури, пръснати в ливадата край ръба на крайбрежните скали. Грубо изсечени гранитни форми с полирани и донякъде заплашителни очертания, които се надигаха от камъка: лица, части от тела, митични морски създания. Внушително място за градина със скулптури.

Пендъргаст спря купето на чакълестата автомобилна алея до къщата. Докато слизаха, от къщата излезе Пърсивал Лейк и закрачи по верандата.

— Добре дошли! Вие наистина пътувате със стил. Ако не се лъжа, това е „Порше Спайдър 550“ от петдесет и пета година, нали? – попита той, докато слизаше по стълбите.

— Всъщност от 1954 – уточни Пендъргаст. – Това е колата на покойната ми жена. Лично аз предпочитам нещо по-комфортно, но моята сътрудничка, госпожица Грийн, настоя за нея.

— Нищо подобно – вметна тя.

— Вашата сътрудничка значи. – На Констънс не й хареса как веждите на мъжа се повдигнаха иронично и развеселено. – Радвам се да ви видя отново – поздрави я той.

Тя доста хладно стисна протегнатата му ръка.

— Хайде да видим местопрестъплението – поиска Пендъргаст.

— Не си губите времето.

— В криминалист разследване съществува обратна зависимост между качеството на уликите и продължителността на времето, през което са очаквали да бъдат проучени.

— Добре. – Лейк ги поведе към къщата. Пресякоха предното антре и една гостна с широк изглед към океана. Старата къща беше безупречно поддържана, проветрива и прохладна, защото океанският бриз полюшваше пердетата. В кухнята привлекателна изрусена жена на трийсетина години, слаба и в добра форма, режеше моркови.

— Това е моята сътрудничка Керъл Хинтъруасър – представи я Лейк. – Моля, запознай се с агент Пендъргаст и Констънс Грийн. Те са дошли да намерят моята сбирка от вина.

Жената се обърна, усмихна се, откривайки снежнобели зъби, избърса ръце в престилката и се здрависа с всеки от тях.

— Извинете, точно приготвям зеленчуков сос. Толкова се радвам, че успяхте да дойдете, защото Пърси е направо съсипан. Тези вина означават много за него. Много повече, отколкото финансовата им стойност.

— Разбирам – отговори Пендъргаст, а Констънс забеляза как ясните му очи се стрелкат наоколо.

— Оттук – поведе ги Лейк отново.

В задния край на кухнята имаше тясна врата. Лейк я отвори, включи осветлението и пред тях се откри част от стълбище с разхлопани стъпала, което изчезваше надолу в мрака. Лъхна ги богата миризма на студена влага и камъни.