Читать «Аленият бряг» онлайн - страница 3

Пендъргаст кимна бавно.

— И защо дойдохте при мен?

— Чета книгите за вашата работа. Онези на Смитбак. Мисля, Уилям Смитбак.

Настана пауза, преди Пендъргаст да отговори.

— Страхувам се, че тези книги грубо изкривяват фактите. Във всеки случай, доколкото са верни, сигурно сте разбрали, че насочвам вниманието си към отклоненията у хората, а не към откраднати вина. Съжалявам, че не мога да ви помогна повече.

— Е, надявах се, че ще го направите, след като от тези книги разбрах, че вие самият сте малко нещо познавач. – Лейк се наведе малко на мястото си. – Агент Пендъргаст, аз съм отчаян. С жена ми прекарахме безброй часове в създаването на тази колекция. Всяка бутилка е спомен, всяка е с история, най-вече от моите прекрасни години с нея. В известна стенен се чувствам така, сякаш отново е починала. Ще ви платя много добре.

— Искрено съжалявам, че не мога да ви помота в случая. Проктър ще ви изпрати.

Скулпторът се изправи.

— Е, знаех си, че е малко вероятно. Благодаря, че ме изслушахте. – Разстроеният му поглед малко се проясни. – Единственото, което мога да кажа, е, че благодаря на Бога, че крадците пропуснаха „Шато От-Бракиланж“!

В стаята настъпи тишина.

— „Шато От-Бракиланж“? – попита едва чуто Пендъргаст.

— Да, точно така. Пълна каса от 1904 година. Ценното ми притежание. Беше сложен в единия ъгъл на мазето в оригиналната си дървена каса. Проклетите глупаци просто са го пропуснали.

Проктър отвори вратата на библиотеката и зачака.

— Как сте успели да се сдобиете с каса от 1904? Мислех, че отдавна е изчерпано.

— Не само вие сте си мислили това. Винаги търся колекции, които се продават, особено ако собственикът е починал и наследниците бързат да ги осребрят. С жена ми открихме тази каса в една стара винена колекция в Ню Орлиънс.

Пендъргаст повдигна вежди.

— Ню Орлиънс?

— Стара френска фамилия, изпаднала във финансови затруднения.

Докато Констънс гледаше отстрани, по лицето на Пендъргаст се изписа раздразнение. Или беше яд?

Лейк се обърна към отворената врата в момента, в който Пендъргаст стана от мястото си.

— Сега, на второ четене, смятам да се заема с малкия ви проблем.

— Наистина? – Лейк се обърна и по лицето му се разля усмивка. – Прекрасно! Както вече казах, готов съм да платя какъвто хонорар…

— Хонорарът ми е много прост. Бутилка „Шато От-Бракиланж“.

Лейк се поколеба.

— Аз си мислех повече за парично възнаграждение.

— Бутилката ще бъде моят хонорар.

— Да разбия касата… – гласът му заглъхна и настъпи продължително мълчание. Накрая Лейк се усмихна и кимна.

— Добре де, защо не. Вие очевидно не се нуждаете от готови пари. Радвам се, че си осигурих вашата помощ. Дори ще може да си изберете бутилката от касата! – Поруменял от собствената си щедрост, Лейк повторно протегна ръка.

Пендъргаст я стисна.

— Господин Лейк, моля оставете на Проктър адрес и телефон за контакти. Утре ще дойда у вас в Ексмут.

— Ще ви очаквам с нетърпение. Нищо не съм пипал в мазето оставих го така, както е. Разбира се, полицията влиза в него, но не направиха нищо повече от това да щракнат няколко снимки с мобилен телефон, което направо не е за вярване.