Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 90

Съединение е границата между плочите.

Когато настъпва нашата фаланга с отрядите от Царската пехота например, дванайсетте хиляди мъже сякаш образуват плътна стена. Всъщност фронтът е съставен от девет отделни отряда, шест от фалангата и три от Царската пехота, всеки от които е способен да действа самостоятелно и се подразделя на батальони, също така самостоятелни. Следователно този единствен фронт се състои от трийсет и шест плочи и трийсет и пет съединения, като всяка плоча е способна на самостоятелни действия, ако го наложи шансът или опасността, без да разцепва съединението, което я свързва с целия фронт.

Такъв е нашият боен ред. А сега да разгледаме противниковия.

Пресрещналите ни месопотамци са плоча без съединения. Те са десет хиляди на брой (щастливо число в халдейската нумерология) и имат само един командир, Дариевия зет Сисамен, който няма на свое подчинение капитани, способни на самостоятелни действия.

Десет хиляди в Месопотамия е сто по сто. Може ли да има по-пехотно ориентирано подразделение? После, теренът между тях и нас е насечен от дерета и оврази. Врагът се опитва да атакува в тромавия си строй. Бойното поле обаче му пречи. Освен това месопотамците са стрелци — войниците нямаха ни оръжията, ни склонността да се приближат към нас. Докато те се мъчат да се измъкнат от едно дере, аз пращам срещу тях три петдесеторки и те са достатъчни, за да съборят обратно множеството по склона. Противниците вече са ни разпознали. Те стрелят по нас от дъното на оврага и от отсрещната му страна, ала насочени нагоре и срещу вятъра, стрелите им падат леко като борови иглици, поклащани от морски ветрец.

Нашите ескадрони вече са на малко повече от двеста и петдесет метра от Дарий. Той най-сетне е забелязал атаката ни. Както и неговите капитани от Хилядата и конницата на Роднините, а също и гръцките офицери, командващи наемната пехота в предната му линия.

В този момент, десетина минути след началото на битката, шестте пехотни отряда от македонската фаланга са се сблъскали с врага по целия хиляда и четиристотин метров център. Дариевата гръцка пехота и онези роти от Царската лична дивизия, които не са обърнати в бягство от пробива на нашите хетайри (с другите вдясно от гърците), притискат пехотните ни полкове сред скалите и къпинаците и нанасят тежки поражения на редиците ни, чийто строй е нарушен от пресечения терен, реката и палисадите, както и от трудното изкачване на стръмния скалист бряг. На фланга откъм морето двайсет и пет — трийсет хиляди изключителни персийски конници начело с Набарзан (заедно с Арсам, Реомитър и Атизий, които толкова храбро се сражаваха при Граник) се нахвърлят срещу нашата съюзна и наемна конница, подкрепена от хиляда и осемстотинте тесалийски тежки конници, които пратих в последния момент. Този фронт подсилват нашите стрелци, критяни и македонци, половината агриани и цялата ни двайсетхилядна тракийска, съюзна гръцка и наемна лека пехота, сражаващи се като „хамипой“ — тоест смесена пехота и конница.