Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 8

В Индия не познават шатрата с колчета. Прекалено е горещо. Стените на моя павилион не са прихванати за земята, за да влиза вятър. Летят хартии, всяко листче трябва да бъде затискано с тежест.

— Даже картите ми искат да отлетят у дома.

Хефестион се оглежда и чак сега забелязва какви са царските слуги.

— Няма ли вече перси?

— Омръзнаха ми.

Моят другар не казва нищо. Но знам, че изпитва облекчение. Добър знак е, че съм проявил предпочитание да взема на лична служба при мен свои сънародници. Това показва, че се завръщам към корените си. Към македонските си корени. Хефестион няма да ме обиди, като ме похвали, обаче виждам, че е доволен.

Хефестион е вторият по ранг военачалник след мен в експедиционната войска, с други думи, в цялата армия. Мнозина горчиво му завиждат. Кратер, Пердика, Кен, Птолемей, Селевк — всички се смятат за по-добри пълководци. И наистина са по-добри. Ала за мен Хефестион струва повече от всички тях, взети заедно. Когато той е буден, аз мога да спя. Когато той е до мен, няма нужда да се оглеждам. Неговото значение надхвърля военното изкуство. Превзел е над сто града без кръвопролития, единствено с помощта на блестящите си дипломатически качества. Тактичността и милосърдието, които биха били слабост у по-обикновен човек, са му толкова присъщи, че обезоръжават дори най-надменния и злонамерен вожд на врага. Той притежава дарбата да представя на тези владетели истината за тяхното положение по такъв начин, че компромисът (въздържам се да използвам думата „покоряване“) им се струва постигнат не по негово, а по тяхно собствено настояване, при това са толкова отстъпчиви, че накрая трябва да полагаме усилия, за да ги обуздаем. Благодарение на него войските ни влязоха в сто столици, чието население ни посрещаше на улиците, като ликуваше до прегракване. Хефестион е спестил на армията убити и ранени, десет пъти повече от целия й брой. Не по-малко внушителни са личните му прояви на смелост. Раняван е тежко девет пъти, винаги отпред. По-висок и по-красив е от мен и е също толкова добър оратор, със също толкова верен усет за терена. Само в едно отношение стои по-долу. Липсва му елементът на чудовищност.

И тъкмо затова го обичам.

Аз нося чудовищността в себе си. Всичките ми военачалници я носят. Хефестион е философ, те са воини. Той е рицар и кавалер, те са убийци. Не ме разбирай погрешно, Хефестион е обезлюдил цели области. Командвал е кланета. Само че това не му се отразява. Остава си добър човек. В душата му няма чудовищност и дори извършването на чудовищни дела не е в състояние да наложи властта й над него. Той страда, за разлика от мене. Няма да ми го каже, но днешните екзекуции го ужасиха. Те ужасиха и мен, ала по друга причина. Аз презирам безполезността на такива мерки, докато той се отвращава от тяхната жестокост. Аз се измъчвам, задето не съм проявил внимание и въображение. Той се взира в очите на осъдените и умира заедно с тях.