Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 37

Секундите текат. Всички погледи пак се насочват към оцелелите от Свещения отряд. После се случва нещо извънредно странно. Както стоим срещу тези мъже, които ни мразят и са мразени от нас, те чрез някаква необяснима алхимия се превръщат от врагове в хора от плът и кръв, войници като самите нас. Всички сме виждали ревнители и фанатици, жадни за смърт. Тези мъже не са такива. Те са разумни хора, защитници на своите домове и семейства, които просто не се предават. Вече различаваме отделните лица. Техните прояви на всеотдайност, на вярност към другарите им, към войската им, идат от онзи кодекс, в които сме се клели и ние. Никой не говори, ала като вижда изтощението и душевната изнемога на тези воини, всеки македонец разбира, че днес те са се сражавали на съвсем различна плоскост от нас. Дали са повече от нас. Страдали са повече от нас. И също осъзнаваме, че ако целта ни е да преминем в Азия и да съборим световния ред, а тя е такава, трябва да се издигнем до онзи връх на жертвоготовност, който сега четем на техните измъчени, опустошени лица. Тази мисъл ни отрезвява. Омразата ни се заменя със съчувствие, даже с обич.

В праха е коленичил благородният Короней, чиято дясна ръка е отсечена в лакътя, надвесен над трупа на сина си Памен. В очите ми парят сълзи. Скоро баща ми ще пристигне със свитата си да се наслади на своя триумф. Как ще използва тези мъже Филип? Ще се трогне от тяхната доблест, също като нас. Но ще ги задържи. С почести, да, ала ще се възползва от пленяването им, за да изтръгне откуп и отстъпки от техните сънародници и да разбие сърцата им.

— Пуснете ги! — чувам гласа си, сякаш е на чужд човек.

— Недей! — смаяно извиква Филота.

— Върнете им оръжията — заповядвам аз. — Освободете ги!

— Нямаш право! Чакай Филип!

Дланта ми е върху копието ми, петите ми се впиват в ребрата на Буцефал. Хефестион и Теламон незабавно пришпорват конете си между мене и този човек, който е дръзнал да ми се противопостави. Кен и Антипатър твърдо ги подкрепят.

— Александре… — Филота разперва празните си ръце в опит да ме успокои. — Тук победител си ти. Ала бойното поле принадлежи на Филип. Трябва да се подчиняваш на царя!

Онемявам от ярост. Само лицата на моите скъпи другари и висши командири, решени да укротят гнева ми, ме спират да опетня оръжието си с кръвта на сънародник.

Филип се приближава. Предшестват го неговият гадател Аристандър с десетина пажове и телохранители, после са Парменион и Антигон Едноокия и накрая — самият цар. Той веднага изтръгва истината за сблъсъка между мен и Филота от капитаните наоколо.

— Би трябвало да ви разбия главите, и на двамата — казва Филип.

Погледът му е открил Короней. Виждам, че баща ми плаче. Най-близкият македонски военачалник тук е Евгенид, комуто мъжете викат Надницата заради педантичното му счетоводство.

— Синът ми заповяда ли тези мъже да бъдат освободени? — обръща се Филип към офицера.