Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 35

Жестоко и грозно нещо е да довършваш плътна маса мъже, които смело се съпротивляват и не отстъпват. Въоръжената със сариси фаланга е ненадмината в това, понеже по-късите вражески копия не могат да се доближат на повече от метър и половина от македонския фронт, докато нашите хора поразяват врага когато си поискат, и всъщност единственият сериозен проблем, с който се сблъскахме, беше умората и ефикасното вкарване на отпочинали войници в редицата, за да продължим клането. Противниковите хиляди станаха стотици, а стотиците — десетки.

Чуваха се гласовете на вражеските офицери, които зовяха своите другари скъпо да продадат живота си. Аз им извиках да проявят разум и да се предадат. Те не го сториха. На няколко пъти групи смелчаци образуваха плътна маса от бронз и желязо в мелето и се опитваха да си проправят път в обгръщащия ги океан от македонци. Въпреки че се сражаваха с отчаянието на инстинкта за самосъхранение, тези мъже нямаха надежда, тъй като нашите редици бяха прекалено дълбоки и прекалено добре обучени и командвани. Нашите хора ги атакуваха от всички страни, на места в колони по двайсет-трийсет, вдигнали отвесно сарисите и наблегнали с лакти и рамене върху гърбовете на другарите си от предните редици. Храбрите вражески воини не устояваха на този натиск и гинеха като удавници в море.

В такъв момент победителят е длъжен да прецени последиците от прекомерната сеч и да сложи край на битката. Обявявам прекратяване на боя и отново предлагам на врага да се предаде. Той пак отказва. Пристига вестоносец от баща ми, вика ме на командирски съвет. Триумфалните ескадрони на Хефестион вече са се присъединили към нас от фланга, други конници ликуващо яздят насам от Парменион в центъра. Победа навсякъде! Това е краят. Ние спечелихме! Не изпитвам умора, само въодушевление и безкрайно чувство на облекчение.

Оставям Антипатър и Кен да командват довършването на Свещения отряд, като им заповядвам да пощадят колкото може повече мъже, без да унижават никого. С Хефестион минаваме зад войските по пътя на бащиния ми вестител. За такова поле мечтае всеки конник. Ние сме в тила на врага, ротите ни се придвижват, без да срещат съпротива. Врагът е обърнат в бягство навсякъде. Тъкмо стискам за поздрав ръката на Хефестион, когато виждам Полемарх, адютанта на Кен, да препуска към нас от фланга. Той спира, задъхан и мръсен.