Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 32

Няма да направим това, което показваме.

Ще направим онова, което не показваме.

Деветдесет. Пак давам сигнал с тръба. В този момент Свещеният отряд си мисли, че отрядът на Антипатър, нашата най-дясна част, е набелязала Отряда и ще връхлети право отгоре му.

Ала не се случва така. Вместо това след сигнала Антипатровият фронт се обръща полуналяво. Върховете на хоризонтално сведените му сариси се завъртат диагонално и вече не са насочени срещу Свещения отряд, а срещу опълченските части отдясно на Отряда. Частите на Антипатър, които и без това настъпват косо, просто завъртат фронта си и се хвърлят в атака.

Свещеният отряд се е приготвил да поеме удара. Само че удар няма. И врагът се озовава срещу деветдесет метра голо поле.

Докато пращам Антипатър диагонално от фронта на Свещения отряд, правя още нещо. Завъртам своите четири ескадрона хетайри (Хефестион задържа последните два дълбоко в тила на левия фланг) от позицията им зад най-десните ми пехотни отряди, дето са скрити от погледа на врага зад отвесно изправените сариси на фалангата, и ги повеждам към нашия десен фланг след атакуващия отряд на Антипатър. Конните ескадрони преобразуват редицата от квадрати в колона от клинове. Този боен ред се нарича „драконови зъби“. Всеки клин е зъб и всеки зъб следва онзи пред него.

Нашите хетайри бясно завиват като състезатели на хиподрума. Когато излезем иззад десния фланг на Антипатър, ще продължим наляво в колона от клинове и ще ударим врага с цялата бързина и сила, на които сме способни.

Дали капитаните от Свещения отряд го виждат? Естествено. Те вече напълно разбират замисъла ми. Обаче трябва да избират между две злини. Ако тръгнат напред да атакуват Антипатровия отряд (който с диагоналното си придвижване е оголил десния си фланг), моята конница ще впие зъби в техния оголен ляв фланг. Ако останат на мястото си, Антипатър живи ще изяде фланговите им части. Така или инак, аз ще ги връхлетя с осемстотин конници, препускащи плътно един до друг.

Врагът вижда какво ще се случи. Ала по никакъв начин не може да го предотврати. Той е само от тежка пехота. Главните му сили са приковани към земята. Шансовете му срещу нас са колкото на дървото срещу брадвата.

Когато Свещеният отряд се придвижва напред (както и трябва, за да нападне фланга на Антипатър), нашите клинове от хетайри се появяват от лявата им страна и се понасят срещу тях. Сега вражеските подкрепления от полковете на Херакъл, Кадъм и Електра трябва да се хвърлят напред и да запълнят отвора, образуван след атаката на Свещения отряд. Виждаме, че капитаните им крещят и жестикулират и техните доблестни редици полагат усилия да се подчинят.

Пехотата е маса и неподвижност.

Конницата е бързина и потрес.

Между Свещения отряд и неговите подкрепления се отваря пролука. И тъкмо в нея се вмъквам аз.

Буцефал пръв удря врага. Конят ми е цяло чудо. Висок е над един и седемдесет в холката и тежи над петстотин кила. Копитата му оставят по земята следи, широки колкото тигани, бутовете му са големи колкото полковите котли. Дори не мога да си представя ужаса, който трябва да е обзел първия воин от Свещения отряд, когато коленете на моя жребец се стовариха върху него, последвани от грамадата на бронираната му с желязо гръд. Фронтът се разтвори пред мене със звук като от разцепен метал. Отляво зад себе си усещах — Клит и Теламон, отдясно — Сократ Червенобрадия.