Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 201

Епилог

Итан

Това са последните думи, които Александър изрече за този летопис. Онази вечер, когато се явих при него, той ми благодари за моето внимание (което вече изпълнило целта си, заяви царят) и ми заповяда да се върна за постоянно на мястото си във войската. Което и сторих.

След трийсетдневен отдих армията продължи пътя си на изток. Прекоси Ацезина, друга могъща река, и Хидраот, като включи във владенията на Пор царствата на неговите врагове. Бяха почнали югозападните мусони. Войската вървя седемдесет дни в ужасяващи потопи, нечувана жега и мочурливи тресавища. Болест опустоши колоната. Бойният дух отслабна много. Нещо повече, когато ги питаха за близостта на Източния океан (за който Александър твърдеше, че „не може да е далече“), местните хора съобщаваха, че оставали още хиляди километри и че се намирал отвъд район, преграден от непроходими реки, планини и пустини и защитаван от воини в неизброими множества — ако такъв Океан изобщо съществувал. По данни на войсковите земемери през последните осем години армията беше изминала осемнайсет хиляди сто и пет километра. Накрая при река Хифаз при царя дойде делегация от командири и хетайри и го помоли да се смили над тях. Търпението на македонците се изчерпало. Нямало да продължат на изток.

Александър отхвърли прошението и се прибра разярен в шатрата си. Във всички предишни случаи това бързо беше стягало армията. Но този път мъжете бяха категорични. Когато осъзна, че не ще ги убеди с никакви думи и действия, Александър демонстративно принесе жертви и обяви, че според гадателите самото небе било съгласно с желанията на неговите сънародници. Той нямало да ги принуждава да вървят нататък. Армията щяла да се върне.

Царят, който доказа, че е непобедим за човешка или природна сила, накрая отстъпи пред страданията на другарите си. Когато научиха за това, те с радостни сълзи се стекоха около шатрата му с хиляди. Благославяха го и го възхваляваха, щастливи, че най-сетне могат да сложат край на изпитанията и да се надяват, че отново ще видят скъпите си жени и деца, грохналите си бащи и майки и своята любима родина, с която се бяха разделили тъй отдавна.

По обратния път на запад Александър продължи своите завоевания и покори много страни и народи, най-велики от които бяха оксидраките, молите, брахманите, агаласите и сидраките, царствата на Музикан, Портикан и Самб, и също начерта неизвестни дотогава пътища до Арабския океан и Персийското море.

В Суза царят взе персийски невести за най-високопоставените хетайри, общо деветдесет и двама, с разкошна обща церемония. Самият той се ожени за най-голямата Дариева дъщеря Статира и избра за Хефестион сестра й Дрипетида, тъй като желаеше неговите и Хефестионовите деца да са братовчеди. Александър дари зестра на всички хетайри и техните съпруги, както и по една златна чаша на всеки македонец (около десет хиляди, когато ги преброиха), който си е взел жена от Изтока.