Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 195

Стивън Пресфийлд

Никой не помръдва. Всички се чувстват опозорени.

— Какво ви спира, македонци? Освобождавам ви с почести. Наведете се! Вземете възнаграждението си! Вървете си у дома!

Както съм ги инструктирал, пажовете ми тръгват сред частите, понесли заповедите за уволнение. Никой не иска да ги докосне.

— За вас е уреден превоз, братя. Стягайте си багажа! Прибирайте се у дома! И когато пристигнете, не забравяйте да разкажете на жените и децата си как сте изоставили своя цар сам и заобиколен от врагове на края на света. Разкажете им и че съюзниците, които дори не знаят неговия език, са останали верни на Александър, додето вие, собствените му сънародници, сте взели богатството си и сте поели към дома. Разкажете им го и съм сигурен, че ще се прославите много. Какво зяпате? Получихте каквото искахте! Вървете, проклети да сте всички! Вървете!

Моите сънародници стоят като истукани. Всички са сковани от срам и несигурност.

Бунтовниците. Дали ще ги екзекутирам? Дали ще заповядам да ги вържат и да ги отведат при стълбовете, за да бъдат избити?

Обръщам се към бунтовниците. Посочвам цифри, изброявам подвизи. Назовавам Ерикс, Филон и Амомфарет. Отчуждаването между нас е по моя вина, заявявам аз.

— Аз ви тласках прекалено силно и прекалено надалече, братя. Заради вашето величие очаквах от вас чудеса и затова сигурно не съм признавал задоволително триумфите ви и не съм споделял достатъчно страданията ви. Аз ви провалих, братя. Но и вие ме провалихте. Изгубихте вяра в мене и в своите сънародници. Предпочетохте недоволството си пред верността към войската. Цупехте се и подхранвахте своето непокорство, правехте се на глезени любимци и ядосани галеници. Такива прояви не са от грешна преценка, те са простъпки — военни престъпления, извършени по време на война и изискващи най-строго наказание. Ала както дадох избор на нашите съюзници и сънародници, тъй давам и на вас.

Заповядвам да смъкнат чувалите от стълбовете за екзекуция. Изпод всяко покривало се появява новоизработен щит, недокоснат и неопетнен, изправен на стойка и ослепително отразяващ издигащото се слънце. Всеки щит, казвам на войската, е покрит не с бронз, а със сребро. Нитовете са сребърни, облицовката е сребърна, гвоздеите са сребърни. Една шеста талант, близо четири кила благороден метал.

— Ето ги надниците и наградите, за които роптаехте. Среброто на всеки щит струва колкото тригодишно възнаграждение.

Давам знак на стражите да се оттеглят. Отрядът на бунтовниците се е вцепенил от смайване. Цялата армия е затаила дъх. Додето те зяпат, аз кимвам на интенданта и неговите хора напълно смъкват чувалите. До щитовете са опрени триста нови меча и сариси, нови обуща и туники, шлемове, наметала, пълно снаряжение.

Армията изригва във възторжени викове. Додето редът се възстанови, изтича време, колкото да преброиш до сто.

— Това снаряжение е за вас! — обръщам се към Бунтовниците. — Обаче не ви принуждавам да го вземете. — Ако предпочитате, вместо него ще ви дам в монети същата сума, колкото е среброто на всеки щит, ще ви освободя с почести и ще ви пратя у дома.