Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 187

34

„Почвам да мразя войната“

В Пенджабската армия, както сега се нарича нашата войска, има известен брой индийски подразделения, сред които Царската конна гвардия на Таксил, стрелците и пехотата начело с раджа Сасигупта и роти на други съюзни князе. Древният обичай на тези воини изисква преди началото на самите бойни действия лично и в най-братски дух да посещават врага (на когото в тази страна на широко разпространени смесени бракове мнозина са роднини, наставници и другари). Мнозина от нашите индийски съюзници еженощно прегазват реката при войските на Пор, както и не малко от Поровите хора всяка вечер идват при нашите.

Македонците не могат да проумеят такова нещо. Когато за пръв път виждат вражески войници да излизат на нашите брегове, те ги залавят и под острието на мечовете си ги замъкват (някои не толкова нежно) на разпит при своите командири. Офицерите на Пор се разяряват от това, както и нашите индийски съюзници. Когато ми обясняват обичая, аз се отнасям с уважение към неговото благородство. Нареждам да освободят всички арестанти, да им върнат оръжията, да не бъдат залавяни повече пленници. Дори забавлявам на масата си мнозина от тези воини и ги провождам оттатък реката с почетни дарове.

Това представлява проблем. Защото разяжда волята за борба на македонците, които постепенно опознават вражеските герои и почват да изпитват възхищение и привързаност към тях. Виждаш тези стройни воини дружелюбно да се разхождат из лагера със своите слънчобрани и лъкове от рог и слонова кост. Когато разговарят, те стоят на един крак като жерави, опрели петата на другия си крак от вътрешната страна на срещуположното бедро. Косата им е лъскаво черна и я носят на кок, панталоните им, свободно висящи над коляното, са в най-ярки оранжеви и пурпурни багри. Украсяват ушите си със златни обици и имат най-блестящите и най-често показвани усмивки на света. Установил съм, че е полезно да мразиш враговете или поне да ги смяташ за главорези или варвари. Кшатриите на Пор не са такива, нито са извършвали каквито и да било престъпления срещу македонците.

Додето се подготвям за атаката, пращам многобройни разузнавателни отряди оттатък реката. Всички донесения изобразяват владенията на Пор като извънредно добре уредено царство, характеризиращо се със самостоятелни села на дребни собственици, които в Македония се наричат свободни чифликчии, независими стопани, предани на своя цар и отнасящи се към него с пламенна вярност и привързаност. Съгледвачите описват подредени и процъфтяващи имоти, работни и всеотдайни съпруги, умни и щастливи деца. С други думи, македонците почват да смятат, че носят война в рая, и това изобщо не им харесва.