Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 18

Епаминонд срещнал спартанците в равнината на Левктра и ги разбил. Гърция от векове очаквала такъв поврат. Отдавна потисканата Тива с един удар се превърнала във водеща сила в Гърция, а той, Епаминонд — в неин герой и гений.

Баща ми е познавал Епаминонд. В кулминацията на тиванския възход били взети заложници от македонската династия. Сред тях бил и тринайсетгодишният Филип. Живял в Тива три години. Отнасяли се добре с него и той си отварял очите на четири. Когато се върнал у дома, нямало маневра на тиванската фаланга, която да не е усъвършенствал.

Когато станал цар, Филип реформирал македонската армия по примера на Тива. Само че надминал Епаминонд. Още повече удължил двуръчното копие и го направил пет и половина, вместо три и половина метра. Това била сарисата. Пред първата редица на войската вече стърчал гъсталак от остро желязо — не само от първите три редици, а от първите пет. Никой противник, колкото и храбър или тежковъоръжен да бил, не можел да се надява, че ще оцелее срещу такава сила. Филип не се ограничил с това обаче. Македонската армия вече била съставена единствено от професионални войници, които били разквартирувани в казарми и получавали месечно възнаграждение. Тримата с неговите велики пълководци Парменион и Антипатър обучили фалангата да може да се разгръща от колона в редица, да завива настрани, да се обръща кръгом и да изпълнява всяка маневра на едновремешните хоплити по-бързо, по-ловко и в пълен синхрон. Светът никога не бил виждал войска като македонската фаланга. Ако Епаминонд се завърне от гроба, Филиповите копиеносци ще го смажат.

С другарите ми прекосяваме полето при Херонея. Воините от Свещения отряд са пред позициите на армията си. Намазали са телата си с масло и изпълняват гимнастичните си упражнения като спартанците на Термопилите. Човек не може да си представи по-добре изглеждаща сила. Даже оръженосците им са красиви. Лагерът им представлява идеален квадрат. Натрупаните оръжия блестят на слабата светлина.

Ние се приближаваме на половин хвърлей камък. Аз се представям и заявявам на всеослушание, че Тива и Македония не бива да се сражават една срещу друга, а заедно да тръгнат на поход срещу персийския трон.

Тиванците се засмиват.

— Тогава кажи на баща си да си върви вкъщи!

Посочвам техния лагер.

— Там ли ще е позицията ви утре?

— Може би. А твоята?

Оказва се, че Клит Черния познавал двамина от тях — братя, борци от Немейските игри. Тримата си разменят клюки и се осведомяват за новините. По това време при мен идва пеш изключително красив четирийсет-петдесетгодишен офицер.

— Възможно ли е това наистина да е синът на Филип? — усмихнато пита той. Бил приятел на баща ми, казва мъжът, и се представя като Короней, син на пълководеца държавник Памен. Тъкмо в Паменовия дом прекарал заложничеството си Филип. — Баща ти беше на четиринайсет, а аз на десет — продължава Короней. — Често ми натискаше главата под вода и ме пляскаше по задника.