Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 17

Моето командване, ако може да се нарече с толкова внушителна дума, се състои от равен брой офицери ветерани от пехотата — великия Антипатър, Мелеагър, Кен, — избрани лично от баща ми, за да обуздават евентуално младежко безразсъдство от моя страна, и другари на моята възраст — Хефестион, Кратер, Пердика, дългокосия Леонат, когото наричаме Къдравелкото. Те ще водят ескадрони от хетайри. Клит Черния е начело на моите телохранители, Теламон отговаря за подготовката на воините. Той посочва Свещения отряд от отсрещната страна.

— Дай да хвърлим един поглед.

Всякакви действия на тиванската армия ще бъдат предвождани от Свещения отряд. Далеч по-важен обаче ще е нейният специфичен строй: косият боен ред. Докато яздим на отслабващата светлина, погледите ни обхождат терена и вражеските формирования в търсене на признаци за това как ще се разгърнат.

Косият боен ред е измислен от легендарния тивански пълководец Епаминонд. Преди него войните в Гърция били просто побоища. Армиите се строявали една срещу друга, настъпвали и почвали да се млатят, докато едната страна не се признавала за победена. Често се случвало едната войска да си плюе на петите още преди другата да е нанесла първия удар. Това обаче също решавало спора.

Спартанците станали майстори на този вид тупаница и редовно пердашели тиванците и всичките си други съперници.

Косият боен ред сложил край на това. Епаминонд не харесвал този термин. Той го наричал „сюстрофе“ — „струпване“. Принципът наподобявал юмруци на боксьор, който не удря едновременно с двете си ръце, а задържа едната назад, докато нанася удар с другата. Епаминонд строил войската си както преди, успоредно на противниковия фронт. Ала вместо да нападне едновременно по цялата му дължина, той съсредоточил силите си в единия фланг, левия, и задържал другия назад. В битка спартанците винаги разполагали основните си сили отдясно. Това била най-почетната позиция, там се сражавал царят им, заобиколен от своята „агема“ — телохранителите от тежката му конница. Като поставял своите сили отляво, точно срещу спартанския цар, Епаминонд поемал фронталния удар на врага. Ако успеел да разкъса елитните му отряди, смятал той, всички по-слаби части щели да се обърнат в бягство.

Как подсилил левия си фланг Епаминонд? Първо, не го строил в колони по осем щита като спартанците или по шестнайсет, както правели в миналото тиванските пълководци, а по трийсет, та дори петдесет. После дал на войниците си ново оръжие — три и половина метрово копие, доста по-дълго от спартанските два и половина метрови пики. И накрая, Епаминонд променил щитовете на хората си, като направил вдлъбнатини отляво и отдясно и облекчил тежестта чрез ремъци през шията и рамото, така че и двете ръце на неговите копиеносци да са свободни, за да държат дългата пика.