Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 174

Ала въпреки тяхното коварство и двуличие не може да не се възхищаваш на тези хора. Аз също ги заобичах. Напомняха ми за нашите диви планинци в родината. Жените им бяха горди и красиви, децата им — умни и безстрашни, знаеха как да се веселят и да са щастливи. В крайна сметка не успях да ги покоря, затова се сродих с тях. Ожених се за сестра ти, Роксана, и дано никога не узнаеш колко платих на баща ти Оксиарт за тази чест. Това беше ход, който щеше да одобри собственият ми баща. И подейства.

Що се отнася до Спитамен, накрая го победих с пари. Свободните афганистански конници — парти, ариани, бактриани, дранги, арахози, зогдиани, дахи, масагети — не ги е грижа за кого работят. След двайсетина месеца преследване на Сивия вълк в задънени места и до отвесни скали най-сетне ми дойде умът и прибягнах до парите. Никога не си виждал врагове тъй бързо да стават приятели. За броени дни умиротворихме десет хиляди квадратни километра. Просто купих тази земя. Ако имаше по-дълбоки ковчези, Спитамен можеше и да ме победи. Аз не успях да го надвия, ала го надхарчих.

Афганистанецът е готов да се бие за пари, но не и да работи за тях. Ако му предложиш, ще го обидиш. Ето как заобикаляхме този проблем. Да речем, че искахме да превозим сто делви вино до Кабул. Научихме се да молим за „гинноусе“, „услуга“ — и да оставяме местните да я превръщат в работа. Обръщаш се към вожда. „Би ли ми направил услугата да пренесеш тази лампа със своя керван, когато пътуваш до Кабул?“ „Разбира се, с удоволствие“ — отвръща той. Сетне, когато идва за лампата, ти си приготвил делвите вино. „Хм, искаш да откараме тези делви вино в Кабул заедно с лампата, така ли?“ Тъй като никой не е предлагал и никой не е приемал заплащане, никой не е и обиден. Свободен си да „покриеш разноските“ с парична помощ.

След като се сродих с твоето семейство, накарах инженерите си цяло лято да строят пътища в планината за баща ти, та армията да може да го снабдява и да поддържа мощта му. Когато на другата пролет се завърнах от поход, заварих пътищата разрушени. Бунтовни племена! Отидох при баща ти да организирам ответни действия. Старецът невъзмутимо ми заяви, че го бил направил той. Само поклатих глава. Племената не искаха достъпност. Харесваше им да са изолирани. Това пазеше свободата им.