Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 162

28

Чудовища от дълбините

За двайсет дни стигаме до Суза. Тук съкровището на Дарий е петдесет хиляди таланта, хиляда и двеста тона злато и сребро — толкова много, че не можем да го носим с нас. Още четирийсет дни сражения и форсирани маршове и стигаме Персепол. Вече сме в същинска Персия. Дарий е избягал на север към Екбатана и чрез своя сатрап Ариобарзан се опитва да ограби столицата. Изпреварваме го, като взимаме сто и трийсет километра за два дни и една нощ. В Персепол в царската хазна има сто и двайсет хиляди таланта злато. Пренасянето дори на част от него до Екбатана изисква пет хиляди камили и десет хиляди чифта магарета. Обозът е дълъг двайсет и седем километра. Богатството е толкова огромно, че никой не си и помисля да го открадне. Мъжете седят на кюлчета сребро край готварските огньове. Яхат конете си, като стъпват на чували със злато.

От Гавгамела са минали девет месеца. Армията е неузнаваема. Подкрепленията най-сетне са ни настигнали, петнайсет хиляди конници и пехотинци, и половината вече са покварени от излишеството, което виждат във всяка ръка. В Персепол при нас сякаш се е събрал половината свят. От Атина са надошли актьори и акробати, имаме готвачи от Милет и фризьори от Халикарнас, от Сирия и Египет прииждат сарачи и шивачи, наред с танцьори и жонгльори, звездобройци и гадатели, дневни момичета, флейтистки, нощни момичета. Сводниците ни, отбелязва Птолемей, били повече от цялата ни конница. Ежедневно пристигат нови кервани. Армията се е превърнала в истинска промишленост. Като че ли всеки ветеран мъкне невеста или наложница и половината й рода. Баща ми забраняваше каруците във войската си. Старшините и даже ефрейторите в моята карат вещите си с каруци. Филип позволяваше по един слуга на десет мъже. В моята армия първите имат числено превъзходство пред вторите. Ние носим богатствата си и ги яздим. Керванът от коне на Филота щеше да стигне за цял ескадрон в бащината ми войска, със запаса му от обуща щеше да се обуе цяла дивизия. В Персепол той открива човек с коса точно като неговата и го наема само за да му „отглежда“ нови кичури (войниците му викат „нивата за коса“), които Филота сетне кара своя фризьор (да, той мъкне и фризьор) да вплита на главата му, за да сгъсти оплешивяващата му грива.

Това е противно на войнишкия дух и ме отвращава, но и самият аз съм се разпасал. След Дамаск взех в леглото си Мемноновата вдовица Барсина — по предложение на Парменион, за да ме опази от харема на Дарий. Неговият план обаче ми се отразява добре. Почвам да изпитвам обич към тази жена и да използвам нейните услуги. Барсина ме предпазва. Ако не е тя, просители и тъжители ще поглъщат всяка минута от деня ми. Барсина залоства вратата ми и ме оставя да работя. Не ми позволява да пия прекалено, което е моя слабост, и бди над масата ми.

Давам пир за рождения й ден. Устроено е представление. Акробати, въоръжени с мечове (истински, чиято острота те показват, насичайки дюли, с които жонглират), изпълняват пантомима за завладяването на Персия. Номерът цели да поласкае македонците, ала след края му Тигран, който ми е станал скъп приятел, се изправя обиден и обвинява Барсина затова безсрамно угодничество. За всеобщо удивление Парменион скача на крака.