Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 132

— Още прах. От центъра. — Къдравелкото сочи ротите около Дарий. От средата на персийската линия се отделят подразделения.

— Колко са, как смяташ?

— Достатъчно, за да оголят търбуха им.

Това е рискът, който съм поел. Това е причината за завоя ни надясно. Колкото повече ескадрони успеем да отстраним от Дариевия център, с толкова по-малко ще трябва да се сражаваме, за да го достигнем.

Убий царя.

Това е опасна игра обаче — да привличаш врага към себе си. Всичко зависи от разчета на времето. Ако флангът ни устои достатъчно дълго, за да позволи на хетайрите да атакуват, Персийската империя ще падне. Ако поддаде, ни един македонец няма да напусне жив това бойно поле.

Давам знак на Хефестион — трябва да се погрижа за фланга. Той потвърждава. Сега моят другар командва настъплението. Ако не се върна, армията остава за тях двамата с Парменион.

Спомняш ли си схемата, която ти бях скицирал, Итане?

Това е флангът, при който сега отивам. Искам да проверя бойния им ред и да се уверя, че са готови да поемат атака. Първо стигаме при копиеносците на Арет. Неговите коне са високи. Опашките им са вдигнати, от муцуните им хвърчи пяна. Още малко и ще се изправят на задните си крака. Деветдесет метра наляво (напред по отношение на персите) виждам задните редици на Менидовата наемна конница. На същото разстояние напред настъпва в тръс пеонската ни лека конница начело с Аристон. Препускам към тях. Конете им са също толкова едри, колкото Аретовите. Помислям си: ако някоя от тези части се хвърли напред, наемната конница на Менид ще ги последва, мъжете няма да успеят да удържат конете си.

Аристон е командир на леката конница. Би трябвало да е на върха на първия клин, но когато стигаме, не го заварвам там. (Точно в този момент той се е върнал назад да говори с Атал, чиито пеши копиехвъргачи изостават от копиеносците.) Аристонов заместник е Милон, братов внук на Парменион. Той не е заел освободената от командира си водеща позиция, както изисква правилникът, и още язди на фланга на най-левия клин. Заобикалям формированието, поморавял от гняв.

— Зевсе, никой ли не командва тук?! — Къдравелкото е от лявата ми страна, Теламон минава отдясно. Усещам, че ме потупва по рамото с дръжката на копието си.

— Александре!

Обръщам се. Към мене препуска вестоносец от Менид.

— Там, господарю! — Той посочва напред към десния ни фланг. — Виждаш ли ги?

От обгърналите фланга облаци прах на три четвърти километър от нас се появява фронт от конници, дълъг осемстотин метра.

Херакле, каква гледка!

— От какви народи са? Перси ли?

— Бактриани, господарю. — Конно племе от източните равнини.

Вестоносецът съобщава, че това подразделение заобиколило в колона от вражеския фронт и преди броени минути се прегрупирало в строй за атака. Иска от мен заповеди за своя командир Менид.

— Менид си има заповеди. Да напада.

Препускам с вестоносеца обратно при неговата част. Менид е отпред с ескадронните си командири.

— В името на косматия гъз на Хирон, тия селяндури са нетърпеливи! — вика той и сочи противника. Менид е ловец, в родината има двеста превъзходни хрътки. Сега се държи хладнокръвно все едно сме на лов за зайци.