Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 133

Конниците още не са препуснали в галоп. Приближават се в тръс. Зад тях се вдига прах на пелени, шквалът в гърба им го тласка заедно с тях, та предните им редици сякаш изплуват от жълтеникава мъгла. Теренът потъва под ходилата, повърхността заглушава вражеското настъпление и звуците като че ли идват от дваж по-голямо разстояние, отколкото е в действителност.

— Води петдесеторките си право напред. Аз ще пратя копиеносците да ги ударят във фланг.

Тоест искам Менид да нападне фронтално с клинове от по петдесетима. Веднага след това ще наредя осемстотинте Царски копиеносци на Арет да атакуват противника отстрани.

Препускам обратно към леката конница. Аристон, командирът, се връща от тила в галоп.

— Да не се опитваш да пропуснеш веселбата?

Тонът ми му показва, че не съм ядосан. Той обяснява за отиването си отзад. Атал и копиехвъргачите, пешаци, изоставали и Аристон заповядал да ги настигнат тичешком. Стрелците и Клеандровите ветерани наемници също ускорили ход, съобщава той. Похвалвам го. Аристон разсъждава и се държи като командир.

Казвам му какво ще направят Менид и Арет.

— Изостани и прикрий пехотинците. Излез напред само ако видиш, че притискат фланговата ни конница.

Пращам свой ездач при Клеандър, нареждам три хиляди пеши ветерани наемници да избързат напред, а останалите три хиляди и седемстотин да чакат на своята позиция, затваряща фланга, и да се придвижат напред единствено в случай че положението стане отчаяно.

Препускам със свитата си обратно при копиеносците. При появата ми изригват овации. Врагът е по-близо, на по-малко от километър, и вече ясно се вижда, додето Аристоновата лека конница се изтегля назад. С няколко думи излагам замисъла на Арет. Той е див бурен, този момък, едва двайсет и четири годишен, и не изпитва страхопочитание към никого, даже към мене. Преди месец го бях наказал, задето ми донесе главата на един командир от персийската конница, вместо да ми го доведе жив, за да го разпитам. Кой е по-подходящ от него в този момент?

— Не се раздавайте докрай при първата атака — нареждам на него и на капитаните му. — Напред и после обратно. Поддържайте строя на клиновете си. Когато подминете Менид, се прегрупирайте и го направете повторно.

Арет ми отговаря ухилен.

— Ще ме накажеш ли, ако пак ти донеса нечия глава, Александре?

Врагът се приближава в лек галоп.

— Остани жив. Трябваш ми.

Арет впива шпори в хълбоците на коня. Копиеносците се понасят напред.

Нашите войници са отработвали хиляди пъти тази маневра и сто пъти са я изпълнявали в битка. Ето какъв е замисълът. Петдесеторките на Менид ще се хвърлят в масата на връхлитащия враг. Само че няма да търсят сблъсък, просто ще си проправят път, ще разкъсат колкото може повече противниковия строй, сетне ще изскочат от отсрещната страна. Когато види бягащ противник, отряд конници просто няма как да не се впусне в преследване. И ако този противник (тоест ние, Менид де) бяга безредно или имитира безредие, преследвачите веднага ще изпаднат в същото състояние. Бактрианите са пустинни номади, идеята за единство на бойните части им е чужда, както и всякаква тактика, освен атака, обкръжаване и оттегляне. Те са ездачи, но не и конница, воини, но не и армия. Гледай сега какво се случва…