Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 134

Менид връхлита и прорязва противника. Половината от врага продължава атаката, другата половина, надаваща крясъци тълпа, се обръща да гони Менид. В този момент копиеносците на Арет ги удрят флангово. Няма нужда да взимаш жертви, за да спреш конницата, просто пресечи устрема й. Вражеската маса, вече в безредие заради нашите пресичащи се клинове, изгубва решителност. Противникът вижда нашите роти по фланговете и в тила си. И спира. Разколебава се. Този инстинкт е първичен, не може да бъде преодолян, освен от дисциплинирана войска с безупречни офицери, а дивите бактриани са всичко друго, но не и това.

Сега Клеандровите ветерани наемници се втурват от тила. Това не са тежки пехотинци, забавяни от осемнайсет кила щит и броня, а гологлави пелтасти и пеши копиеносци, въоръжени с три и половина метрови пики, страховито оръжие срещу конница, която е изгубила ускорението и реда си. Нашите хора се движат в безформен строй, наричан „облаци“ и „нанизи“. Как може да ги атакува врагът? Само в единоборство, а за тази цел трябва още повече да наруши редиците си. Хората ни се сражават на двойки и тройки, нанасят щети на щуращите се конници, като се хвърлят напред, използват копията си, а после светкавично изчезват. Противникът се оттегля и препуска надалеч, за да се прегрупира.

Не мога да остана. Трябва да се върна при хетайрите.

По-късно Клеандър ми съобщава, че по време на това сражение неговият заместник Мирин броил атаките и контраатаките на фланга. Деветнайсет пъти врагът хвърлял своите подразделения срещу нашите сили и фланговите ни части деветнайсет пъти ги отблъсквали. Какво мога да кажа за такива мъже? На парад те изглеждат посредствени. Хубавите момичета ги подминават, предпочитат великолепието на хетайрите и блясъка на Царската пехота. Ала тук, в тази най-епохална от всички победи, тези скромни роти ще направят възможно всичко останало. Ветераните наемници от Аркадия и Ахея — цял живот познавам тези хора. Теламон първо е служил в тяхната рота. Най-младите при Гавгамела бяха четирийсетгодишни. Мога да назова двеста, които са на повече от шейсет. Ветераните нямат равни. Сред войниците на определена възраст никога няма да срещнеш страхливец, те всички или са избягали, или са загинали. Опитният воин се е научил на търпение и самообладание. Дай ми ефрейтор ветеран и си задръж капитана, предпочитам стар капитан пред пълководеца. А и бързината и силата на „стареца“ не са отслабнали много повече от тези на младежа. В първата атака онзи ден видях облак от трийсет ахейци да преследва група бактрийски конници. Единият фланг насочваше движението на врага към центъра на наниза, додето срещуположният го обграждаше. Дългите копия на ветераните нанасяха ужасни поражения. За минути двайсетимата противници станаха десетима, а десетимата — пет.