Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 124
Стивън Пресфийлд
— Второ, широчината на вражеския фронт. Строят на противника ще застъпва нашия с широки полета и на двата фланга. Това ни показва как ще нападне Дарий. Той ще опита двойно обкръжаване. Ще се стреми да ни обгради и на двата фланга с фланговете на конницата си, като атакува — може би последователно, може би едновременно — отпред, първо със сърпоносните си колесници, после с обикновената си конница. Това е вторият фактор, за който трябва да имаме отговор. Трето и най-важно, психическото състояние на нашите хора. Според всички преценки вражеската конница е трийсет и пет хиляди. Нашата е седем. Дори не може да гадаем какъв е броят на персийската и съюзната пехота. Нашите подкрепления не успяха да ни настигнат. Мъжете са уплашени. Даже хетайрите не проявяват обичайното си въодушевление.
Пердика:
— Само това ли е, Александре?
Избухва смях. Тревожен смях.
— Забравих бойните слонове на Дарий — отвръщам аз.
Помръква всякакво веселие.
— Това са въпросите, които трябва да обсъди този съвет, приятели. Какво съм пропуснал? Някой има ли да добави нещо?
Започваме.
Материалът, който манипулира командирът, е човешкото сърце. Неговото изкуство се състои в това да вдъхне смелост на своите хора и да внуши ужас на врага.
Пълководецът вдъхва смелост с дисциплина, подготовка и годност, със справедливост и ред, с отлично заплащане, въоръжение, тактика и снабдяване, със своите диспозиции на бойното поле и с гения на собственото си присъствие и действия.
Правилните диспозиции вдъхват храброст, също както погрешното построяване превръща в страхливци даже най-смелите. Принципният боен ред за атака е следният:
С други думи, клин. Или ромб, ако предпочиташ:
Клиновете и ромбовете поощряват бойния дух. Ъглите образуват поддържащи линии, фланговете подкрепят върховете и тиловете подпомагат фланговете. Войниците в клиновете и ромбовете няма къде да се скрият. Другарите им ги виждат. Срамът ги тласка напред и куражът им дава сили.
Най-разумно обаче е да се използват клинове по цялата линия на атаката, както инструктирам своите офицери на съвета в навечерието на битката при Гавгамела.
Защо този боен ред вдъхва храброст? Напомням на своите командири, въпреки че вече са виждали достойнствата му на два континента и на сто бойни полета:
— Мъжете от върховите батальони изпитват смелост, защото знаят, че имат подкрепление и на двата фланга. Знаят, че не могат да бъдат ударени флангово, нито обградени. Освен това знаят, че макар тъкмо те да трябва първи да ударят врага, сами, техните другари пак ще са точно зад тях в боя. Знаят и че ако бъдат отблъснати, имат мощен фронт, в който да се оттеглят. Що се отнася до батальоните на втора позиция, при настъплението им към врага техният страх се уталожва, понеже виждат, че другарите им пред тях поемат главната тежест на битката, докато самите те за момента са в безопасност. Ала най-важната особеност е следната, приятели:
