Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 114

Избрах Хефестион за задачата в Тапсак, а не Кратер или друг, в случай на евентуална интрига. Дарий и неговият щаб ще решат, че това място е вероятната ми първа цел. Царят със сигурност ще прати силно подразделение на север от Вавилон, за да ме държи под око или даже да ми попречи да прекося реката. Ако сме хитри, може да ни се отвори възможност да привлечем на своя страна командира на тази част, ако не сега, по-късно. Хефестион ще построи девет десети от мостовете си над реката и ще изчака да пристигнат главните ни сили. Персите ще крещят от отсрещния бряг обиди на гръцки, ако сред тях има наемна пехота, каквато ще има. Кой по-добре от Хефестион ще използва това в наша изгода? Упълномощил съм го да сключи каквато сделка може с персийския командир. Ако не е в състояние да го направи в момента, трябва да съобщи на офицера, че Александър го наблюдава, а той (тоест аз) е човек, който знае как да се отблагодарява за приятелството.

Маршрутът на главните ни сили, напуснали крайбрежието десет дни след Хефестион, е навътре в сушата през Дамаск. Наредил съм на провинциалния наместник да събере там всеки оръжейник и ножар в Койлесирия и Месопотамска Сирия с всичките му инструменти и стока. Армията почива пет дни, което дава време на войниците да попълнят снаряжението си за предстоящата битка. Пазарът в Дамаск се казва „Терик“ — „гълъб“. Сирийците смятат тези птици за богове, те се роят на безбройни множества и са самодоволни като котки.

На пазара се случва чудо. В търсене на вечеря един от нашите старшини хваща спящ терик и неподозиращ за местната почит, му извива врата. Пазарът изригва, за минути на площада се струпват стотици, които надават разярени крясъци. Както казах, тържището е арсенал от дюкяни на оръжейници и ножари и нашият човек и другарите му се оказват приклещени от въоръжени жители на града, жадни за тяхната кръв. Задава се всеобщ бунт, заплашващ да провали целия поход. Изведнъж гълъбът се размърдва в ръката на нашия човек. Жив е! Старшината разтваря пръсти, птицата спокойно отлита. Хиляди сирийци падат по очи и отдават почит на небето.

От Дамаск до Хомс е шестдневен преход от сто и петдесет километра. Походната колона винаги е лесна плячка за поличби и слухове. Мъжете са отегчени, клюкарстват като женоря. Ами случаят на пазара? Гълъбът Дарий ли е? Ще изхвърчи ли от ръцете на Александър? Или старшината е нашата войска, чудотворно спасена от клане?

С двудневен петдесеткилометров преход стигаме до Хама, след още пет дни и сто и десет километра — до Алено. По пътя се получава вест от Хефестион, вече в Тапсак: Аримант, когото бях назначил за наместник на Месопотамска Сирия, не успял да осигури предварителните запаси от зърно и фураж, нужни на войската за настъплението оттатък Ефрат. Първата ми мисъл е да го използвам за урок, ала Хефестион, предвидил това в писмото си, моли да се смиля над него. Мащабите на начинанието се оказали прекомерни за Аримант, провалът му не се дължал на измяна, а на негодност, за която аз трябвало да споделя вината, понеже съм го издигнал на пост, несъответстващ на способностите му. Свалям го и го връщам в родината. За щастие там, дето лагеруваме, в долината на Оронт, има изобилна паша. Искам от Антиохия мулетари, пристигат хиляда и седемстотин. Вдигам цялата войска на работа. Натоварваме и потегляме.