Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 113

Полунощ идва и отминава. Поръчвам късна вечеря. Колкото и да сме самоуверени, срещу нас са потресаващо много. Ние сме петдесет хиляди, врагът може да е милион. Естествено, такава численост е нелепа, понеже включва всяка блудница и перачка, и все пак ще се изправим срещу редовна пехота, петкратно по-голяма от цялата ни войска, и конница, която ни превъзхожда още повече. Когато съветът свършва, Кратер дава израз на страха, измъчващ всеки присъстващ.

— Коя от хитростите, които може да приложи врагът, най-много те безпокои, Александре?

Отговарям, че се боя само от едно.

— Че Дарий ще избяга и няма да ни даде битка.

Изригват овации.

При Маратон в Койлесирия се беше получило писмо от Дарий. В него той ми предлага своята империя на запад от река Халис (второ писмо разширява тази територия до Ефрат) и десет хиляди таланта злато. Щял да ми даде ръката на дъщеря си, казва царят, и моли да му върна неговите съпруга, син и майка, които пленихме след Иса.

Аз отговарям:

Твоите предци нахлуваха в родината ми и нанасяха тежки щети на гърците и македонците, въпреки че не им бяхме сторили нищо. Баща ми беше убит от агенти на служба при тебе, както сам се хвалиш в писма, станали известни на целия свят. Подкупваш мои съюзници да воюват срещу мене, заговорничиш с мои приятели за убийството ми. Ти почна тази война, не аз.

Първо победих на бойното поле онези, които ти прати да ме спрат, после самия тебе и цялата ти армия. Затова не ме наричай нашественик, а завоевател. Ако искаш нещо, ела при мене. Помоли ме за майка си, жена си и децата си и ще ги получиш, както и всичко друго, което ме убедиш да ти дам. Ала не се обръщай към мене като към равен, а като към твой цар и господар на Азия. А ако го оспорваш, защитавай се и се бий, а не бягай, понеже ще те преследвам, дето и да идеш.

Когато пиша, че ще дам на Дарий каквото поиска, стига да дойде при мене, аз не го лъжа. Не изпитвам омраза към този човек. Уважавам го. Готов съм да го направя свой приятел и съюзник. Може да има всичко друго, освен своята империя. Тя е моя и аз ще си я взема.

21

Настъплението в Месопотамия

„Анабазис“ е военен термин. Означава „поход към вътрешността“. В началото на лятото, три години след преминаването на армията в Азия, почва нашият анабазис в търсене на Дарий.

Една бурна утрин войската напуска крайбрежния Тир и се отправя към Тапсак, дето възнамеряваме да прекосим Ефрат. Пратил съм Хефестион напред с два ескадрона хетайри, хиляда и петстотин съюзни пехотинци, половината стрелци и агриани и всичките седемстотин наемни конници на Менид. Той трябва да превземе града и да прехвърли два моста над реката, която там е широка над седемстотин метра.

От Тир до Тапсак са четиристотин километра. Хефестион ще стигне към лятното слънцестоене и ще се захване на работа, главните ни сили ще го настигнат в знойния разгар на сезона. От Тапсак до Вавилон са още седемстотин и двайсет километра по Царския път покрай Ефрат. В лятната жега не може да се очаква войската да изминава повече от средно двайсет и пет километра на ден. Категорично нямам намерение да я назорвам. Тъй че: в средата или края на есента. Тогава ще се изправим срещу Дарий.