Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 111

Парменион приключва изложението си и сяда. Залата, която е с покрив от кедрово дърво и колони от алабастър, потъва в гробна тишина.

— Поободри ни, Кратере!

Задачата на Кратер е предварителното снабдяване. Той посочва големите и малките градове и селата, през които трябва да минем, и с кои местни агенти е установена връзка за провизии и фураж, водачи, товарни животни, вода. Складове са създадени на определени разстояния по пътя между Дамаск и Тапсак, дето ще прекосим Ефрат. По-нататък трябва да се изхранваме от земята. Кратер довежда бегълци от Дарий, търговци, керванджии, планинци. Те описват района, през който ще пътуваме. Повечето от нас вече сме го чували. Ала искам моите офицери да го чуят пак, както са заедно всички. Искам да го осмислят като войска.

— Ами вино? — пита Птолемей.

Най-сетне първият смях. За това отговаря Къдравелкото. Неговите агенти са открили пивоварни за бира от ориз и фурми, лозови масиви и отделни лозя, местни казани, произвеждащи алкохол от шамфъстък и палмов сок, противен, но годен за пиене в краен случай. Щял да ги завладее всичките, кълне се Къдравелкото, и, Зевсе, можел да ги изпие сам, ако не му попречим. Отговаря му хор от добродушни подигравки.

Колко пари имаме? От Дамаск — двайсет хиляди таланта злато, от Тир, Газа и Йерусалим — още петнайсет хиляди, от Египет — осем хиляди. От крайбрежните градове — още шест хиляди.

Това е петдесеткратно повече, отколкото имахме при тръгването ни, но пак не е и една десета от средствата, с които разполага и които ще използва срещу нас Дарий.

„Колко е горещо в долината на Ефрат?“ „Колко е бърз Тигър?“ „Колко е на брой врагът?“ Всеки пълководец има своя област на отговорност. Всеки има помощници и често отговарят тъкмо те.

Не смятам, че тези съвети постигат много на мига, вече сме чували всичко това и ще го слушаме още сто пъти на още сто събрания. Ала искам моите офицери да се виждат и слушат един друг. Особено наемниците и съюзниците, които, естествено, не се чувстват толкова важни за похода, колкото македонците.

Подобно на всички армии, и тази е раздирана от разногласие и завист — в пехотата старата гвардия, Филиповите съвременници, негодуват срещу новите хора, мои връстници, а хетайрите от Стара Македония, създадени от Филип, нямат доверие на тези от Новата, покровителствани, опасяват се те, от мене. После, гръцката пехота, служеща по принуда и на която не вярва никой, и техните братовчеди, наемните пешаци, които странят от всички, та никой не знае какво мислят. Съюзните и наемните конници са подозрителни, понеже, нали са на коне, могат да побягнат когато им скимне. След това траките и одрисите, които едва поназнайват гръцки, елитната тесалийска тежка конница, надменна към всички освен към хетайрите, от които тя изисква уважение, ала невинаги го получава, копиехвъргачите и пелтастите от Тракия и Агриания, старите наемници, които дойдоха с нас от Европа, корави като рог, младите войничета, които изгарят от нетърпение да влязат в бой, малко прекалено настойчиво, чужденците и новопристигналите, арменците и кападокийците, сирийците и египтяните, дезертьорите от Киликия и Финикия, които се присъединиха след Иса, гръцките наемници, които първо служеха при Дарий, да не споменавам пеонските и илирийските конници и новата пехота от Пелопонес. Нека се слушат едни други. Нека се гледат едни други в очите. Насочвам дневния ред на съвета към възвеличаване на врага, това сплотява нашите дърлещи се лагери.