Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 109

Царят, научил ме е баща ми, е застъпник на народа пред небето. Той измолва благословията на Твореца преди семето да влезе в земята и отправя благодарност за обилния урожай. Той има думата преди потеглянето на всяка армия, отплаването на всеки кораб, началото на всяко начинание. Във всеки решителен момент той се обръща за съвет към Бог и го тълкува. Ако царят се радва на небесното благоразположение, същото се отнася и за царството. Кой иноверец е толкова опак, че да отхвърли благословията на Всемогъщия?

Тир и Газа се довериха на здравината на своите укрепления и ме принудиха да ги обсаждам. Каква загуба на кръв и богатства! Заради тирската упоритост за половин година беше прахосан животът на сто и деветдесет добри мъже, а Газа струваше още трийсет и шест души и сто и единайсет дни. Ония мръсници на два пъти за малко да ме убият, първо със стрела от катапулт в гърдите и после с камък, който едва не разби черепа ми. Да не ги беше лишил от разум някой зъл бог? Да не си въобразяваха, че ще допусна друга държава да се разпорежда със стратегически пристанища в тила ми, отдето могат да ме нападнат моите врагове? Да не се надяваха благосклонно да отмина нататък и да оставя страната им невредима като пример за другите, че непокорството пред моята воля е пътят за тяхното самосъхранение? Пратениците ми се опитваха да вразумят вождовете на Тир и Газа, пращах писма, излезли изпод собствената ми ръка. Обещавах да направя градовете им по-богати, по-свободни, по-сигурни. Те продължаваха да се инатят. Накараха ме с тях да дам урок на другите.

Най-много ненавиждам това упорство затуй, защото ме лишава от възможността да съм великодушен. Разбираш ли? Врагът ме принуждава да се сражавам не като благородник, а като касапин — и затова трябва да плати със своята гибел.

Светът, който виждаме, е само сянка, Итане, силует на Истинския свят, Невидимия свят, който съществува отдолу. Каква е тази земя? Не Каквото е, а Каквото ще бъде. Бъдещето. Наричаме Необходимост онзи механизъм, чрез който действа Безкрайното. Явното, произлизащо от Неявното. Бог властва и в двата свята. Но позволява само на Своите любимци да зърнат идното.

В Египет се чувствах като у дома си. Спокойно можех и да съм жрец. Аз всъщност съм воин-жрец, който се отправя натам, дето го прати Божеството, на служба на Необходимостта и Съдбата. Тази идея не е плод ни на суета, ни на самозаслепение. Помисли: времето на Персия беше отминало. В Невидимия свят империята на Дарий вече беше паднала. Кой съм аз, ако не агент на онзи край, който вече съществува в Другия свят и за чисто раждане аз помагам в този?

При Антиохия в Сирия вдигнах голям пир в чест на Зевс и музите. Принесох десет хиляди бика в жертва на олимпийските богове, Херакъл, Белерофонт и всички богове и герои на Изтока, за да измоля тяхната благословия за новото начинание.